бях доволна от себе си до преди 3 години когато у4их пове4е от здраво не само за държавните а за поне още 4 изпита с ниво за софииския/а бях само края на 7 клас!!!/ве4е съм мн зле в у-ще,радвам се 4е тази година отървах поправките.като 4овек смятам 4е съм изградила хубав характер и винаги ще мисля така.преди бях лудо,но свестно дете,но след 9 клас по4нах да летя право надолу с главата-по4нах да не се прибирам до мн по-късно и не се обаждах на наште,запо4нах и с наркотиците/дори маи още не бях свършила и 9ти клес/,забърквах се постоянно в големи каши свързани с пари,дилъри,предателства и т.н.била съм 1 голям тъп идиот щом съм го позволила.хи4 не се гордея с тея неща/а те са прекалено мн по-сложни отколкото ги описах сега/.еи тея проблеми ме промениха до 1 степен в 2 посоки:станах перанои4на и супер страхлива,но от др страна запо4нах да осъзнавам провала и запо4нах да се опитвам да си стана като преди.лошото е 4е лесно се преминава към интересното и неизвестното,но връщането е мн пъти по-трудно.определено не съм 4овека които е нормално да бъда и с които ще се гордеят наще,но не мога да отрека 4е съм имала и мн моменти които ще ми останат за цял живот.леко смесена работа е тук-не е то4но като да съжалявам,но не съм и доволна.еми трябва да променя мн неща и като за на4ало-мисленето.при изградени 1ни навици,на които си робувал няколко год от детството си ще е някво странно и може би трудно,но опита е наи-важен.не,всъщност може6е де не правя 4ак такива глупости,но не съжалявам за вси4ко.и с риск някои да ме оплюете не съжалявам нито за друсането,нито за хората около мен защото и в 2те намирам и хубави неща,пък и в края на краищата това е 1 не малка 4аст от детството ми,а то никога няма да се повтори.
надявам се да бях достатъ4но из4ерпателна!