Дали е така. В смисъл да проявяваш само хубави емоции, но да не изпитваш лоши емоции, или поне да са притъпени. Тоест да си непукист, да не се сдухваш от едно возене в градския транспорт, да не изпитваш стрес. Понякога си мисля, че спокойствието е щастие, понеже като дете рядко изпитвах лоши емоции и беше супер, после незнам какво стана, но започнах да изпитвам и силни лоши такива, като сдухване, спичане, притеснение и разни такива, които само ми вредят, като ми хабят нервите. Какво мислите? Дали спокойствието е блажено? А как да стана пак непукист?