Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Накрая става ясно, че ние трябва да можем да даваме първа помощ, щот около 90% ол лекарите не са си на мястото...Ужас!

Миналото лято във Варна брат ми (тогава на 5) хвана ангина.В непознат град сме, ходим по болници, а в едната една сестра ни изгони. Вика "Вий като не сте оттука, кой ви кара да идвате бе?". Мама й обяснява ,че детето има температура и в момента, лошо му е...а оная пак "Ми спешния кабинет ЗАТВОРИ преди час! Елате...утре след еди-колко часа..."
Щях да припадна просто. После го замъкнахме брата в частна болница (дето е в старата баня) и там човека беше много по-нормален. Прегледа го, каза кви лекарства да му дадем и т.н.

Да не говорим, че половин месец след като се прибрахме на Шумен и по новините съобщиха за онази жена, която била бременна и й станало лошо , отишла в петък, а ония я върнали за понеделник, сега лекарите ги нямало...Тя почина , ние я познавахме. На сватбата й бяхме ходили ...Тя се развежда, колко ядове имаше, таман си намери свестен съпруг и забременя и ...една лекарска немърливост просто сложи край на всичко
Това бях аз. Само да допълня, може би мечтата ми да стана лекар се поражда точно от това. Да докажа, че лекарите не са само немърливи и сърдити хора, а също и помагат, спасяват животи и хората ги уважават...Да го покажа не само на народа, а и на самите немърливи лекари, които за жалост толкова често се срещат