- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- ~Намачкан чадър~
Телата ни мокри ситен дъждец,
локви цапат нозете, тъй морни…
По прашния път пробягва крадец
влачи мечтите си черни,бездомни.
А облаците рисуват дъга
нацапана от разбити късове лед.
Вали!Гърми!Докога
ще целуваме вятъра блед?
Само илюзии носи дъжда,
само мрачни, ситни надежди!
А аз искам…на светло да те отведа
и да те откъсна от всички зли прежди!
Да нарисуваме яркото утро
и да задраскаме черния плач.
Уви,дъждовно ще да е утре,
от рано сутрин,до късен здрач!
Телата облива силният дъжд!
Локви цапат сърцата студени…
Тича бездомника – крадеца все същ
И влачи спомени разпилени.
![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Много е хубаво!Харесва ми!![]()
`There is just too much that time cannot erase ...`
Благодаря!![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)