Толкова далече си от мен...
Ти замина онзи ден,
а вече без тебе не мога да съм аз,
та ето че споделям тревогата си c вас.

Бяхме заедно, бяхме щавстливи,
не се повлия от забележки хапливи.
Бяхме влюбени красиво и нежно,
но за мен това не беше полезно.
Аз почнах да изисквам много,
затова и държанието ми беше строго...
А ти тихо приемаше всички неща,
та чудя се- как издържа?

Че аз бях толкова непоносима,
в гадостите бях несравнима!
Но ти все пак остана...
Независимо от болезнената рана,
която дълбаех дълго и надълбоко
в сърцето ти голямо толкова жестоко.

Знам, че много ме обичаше,
вярно е, че и ти ме привличаше,
а сега не мога да те имам,
спомените в съзнанието си изтривам...
Защото ми е тъжен този факт,
вече и сърцето ми не бие в такт!

Знам, че ще се върнеш...
знам и че ще ме прегърнеш,
но няма да е както преди,
раздялата чувствата ми прекрати
и няма начин да ги възвърнеш,
дори и ако любящо ме прегърнеш...