Любими стихове =)

[vars]

Кои са любимите ви стихотворения.Аз лично обожавам Въпцаров и поствам 2 негови...по-нататък други:

Песен за човека

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
^^^Най,най,най-любимото ми стихотворение!

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя-
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо.Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
^^^Преизпълнено с любов...

[teddy_kav]

Хахаха и на мен Прощално ми е негово любимо \/
А иначе това нещо
Пръстен
За твойто тихо идване,което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад не взето,
за прошката,че с теб съм и не съм,
за думите,понякога спестени,
за ласките,които не спести,
за силата,която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй,че бе на мое име кръстен
и твоя лош,и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

[Radeto_]

По принцип цялата любовна лирика на Яворов е уникална и достойна за уважение.А ето и нещо чуждо...




Давид Овадия


Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отмина, ще забравя?

Аз вярвам в мълчаливата любов!



* *


Аз вярвам в мълчаливата любов…

Без думи, без красиви обещания,

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото страдание,

В сподавения порив на кръвта.



Очи, в които погледът не гасне,

докосването нежно на ръце –

от клетви, от несдържан плач по–ясно

говорят на човешкото сърце.



Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.



* *
Защото те обичам,

затуй си ти красива

и другите те гледат

със поглед възхитен.

Защото те обичам,

затуй оставаш млада,

без бръчки под очите,

без косъм посребрен.



Защото те обичам,

затуй си ти красива!

но не бъди надменна

и хитра не бъди!

Умре ли любовта ми,

презре ли те сърцето,

за миг ще остарееш

и погрознееш ти!

[Batko_gesh]

Слушайте ресторант златен ХУЙ и ще разберете мойте любими стихове !

[Glezanka]

Ехххх Прощално и на мен ми е едно от любимите
Сещам се и за още едно

Веселин Ханчев-Красота

Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?
Или те измислих?
Може би е по-добре така.
Може би,
измислена от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последна
ебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друга някоя
случайно
само за минута
те сменя.