.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    безименно стихче, както винаги ;p

    Изсъхнали, завихрени листа
    Падат, сълзи дървесни
    Синевата разкрива ми тъга
    И спомени за дни чудесни

    Заревото алено над мен
    Смее се безмилостно и нямо
    Отминава поредния еднакъв ден
    За да ми шепне мракът само

    Вятърът подема празни думи
    Понася ги из тучните земи
    А в ума ми звучат непрестанно
    Песни за непокорими висини

    И в меланхолия преродена
    Триумфираща отново е скръбта

    "Единствен бях, загубен сега
    Погубен от пуста човешка суета

    Пред Боговете признавам си го
    Просто отливката поредна съм

    На безконечно повтарящо се
    Индиго"
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  2. #2

    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    Kill the kifla co.
    Мнения
    594
    Пишеш много хубаво! И точно това щях да питам - защо не поставях заглавия? Трудно ти е да центрираш темата или не ти се прибягва до изтъркани фрази?
    "Отидох в горите, защото исках да живея смислено. Исках да живея задълбочено и да изсмуча целия костен мозък на живота..."

  3. #3
    Мерси
    По малко и от двете, всъщност, по-лошо нещо от често срещано и някакси обикновено заглавие рядко има...някой ден ще се позанимая да видя кои ще мога да наименувам според усещането ми :P
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си