Когато те срещнах онази вечер,
разбрах че това си ТИ,
момчето което толкова чаках,
изпълнена с много мечти.
Обикнах те още във първия ден,
след първата среща, целувка,
и тогава останах завинаги в плен,
и копнеех за всяка твоя милувка.
Но бях много жестока към теб,
разбих ти сърцето, и може би всички твои мечти,
оставих те сам със надежда
да се върнем към отминалите дни.
Изгубих те завинаги,
макар сега да си до мен.
Макар да ме обичаш отново
- няма да се върне 'оня ден'.
Няма да се върнат чувствата горещи,
и доверието ти към мен,
макар сега да те обичам
повече и от самата мен!
Прости ми, мили, за всичко досега,
прости ми за всяка болка и тъга.
Знам че да простиш е невъзможно,
и болката завинаги ще ме гори.
Затова те моля - бъди със мен,
както в онзи хубав ден,
и не забравяй, че винаги ще те обичам,
дори в сълзи да го отричам!