
Първоначално написано от
Една Гостенка
Чакайте малко, пак ли се почна със стадното мислене?
Аз съм на 18, почти 19, жена. Не съм имала гадже в същинския смисъл на думата. Е, и?
Грозна не мисля, че съм, но това е въпрос на чужда субективна преценка. Дебела - едва ли. Правили са ми комплименти за вида ми. Повече от комплименти - искали са да бъдат с мен, но аз просто не съм отвръщала на това, не съм искала да бъда с тези хора.
Хубаво, де, длъжна ли съм? Длъжен ли е някой да бъде такъв и такъв, да е направил това и това за даден период от време? Защо една голяма част от вас не виждат индивидуалността у човека, а гледат доколко отговаря на някакви крайно не-гъвкави критерии?
Може би пък е за добре, защото много от тези проблеми се коренят в прекаленото вглеждане в "какво ще кажат другите"...Момент, човече, другите ли ще се влюбят в момичето, което ти си избрал? Другите ли живеят твоя живот? Другите ли ще се борят с първоначалния ти страх от интимността и секса, други ли ще трябва да вземат твои решения, които няма да са им лесни и удобни? Няма един отговор на въпроса ти, няма панацея, забрави за това. Забрави да търсиш разрешение на такъв проблем на място, където огромният процент хора ще ти повтарят до втръсване "за всеки влак си има пътници", а другите ще те напсуват, за да си повдигнат анонимното самочувствие. Седни и помисли сам какво искаш да постигнеш, открий проблема си и действай, не му се давай...За мен това ми състояние е избор, а не проблем, но те разбирам, винаги съм се справяла сама, без да имам и една лицемерна прегръдка от някой от онези индивиди, които са ме искали заради едната ми (не чак толкова забележителна, между другото) външност...Това си е твоят живот, не го принизявай до нивото на тийн проблемче, защото ще профучи покрай теб, а ти още ще човъркаш умствено съветите на хора, които не те познават така, както ти познаваш себе си.