дразни ме... ходиме от много време, минахме през супер много неща... късахме, събирахме се... бях и първия... в тая връзка има от всичко... чувствал съм се все едно летя... чувствал съм и че не искам да я познавам... сам осъзнавам, че не искам егоист до себе си, а мисълта, че я няма ме кара да откачам.. и да.. супер различни сме.. моят свят не е розов, не мога да си сложа розовите очила и да не ми пука за нищо освем за мен самия... докато тя е точно обратното... и идеята в случая е, че не мога да разбера защо ми е гадно, като сам осъзнавам, че за някои неща трябват двама.. и двамата трябва да даваме за да има нас, а не просто двама души, които са заедно само за да си правят кефа. Супер импулсивен съм и в ситуация като тази в един момент си мисля, че не е проблем да я няма... в следващия полудявам... нямам нужда от нея от гледна точка, че не търся някви повърхностни отношения, но понякога просто искам да е до мене,, да не ми казва нищо.. само да е при мен.като вреден навик, от който не мога да се отърва.. и е така в един момент ще се скараме супер жестоко, случвало се е да се разплаква пред мене и в следващия ще се награбиме и аз не знам като какво...абсурдно е хора.