ТИ ДА СИ

Слънцето ръце протегна
да те прегърне и погали.
Побягна. На сянка избяга –
далечната целувка те опари.

Слънцето зад облаци ще скрия,
ще духна силно, ще го загася;
Америка за тебе ще открия;
луната за теб ще донеса;

деня – в морето черно ще удавя;
нощта с ръце си голи ще пленя.

Всичко и себе си забравям:
ти да си! И пълната луна.

Себе си и всичко ще продам:
ти да си! и пълната луна.


ТРУДНО СЕ ЖИВЕЕ С ЛЮБОВ

Отдавна денят накъся.
Без жал дъждът се усили.
Неканен на прага ти спрях
с пресъхнали от жажда сили:

поболях се от телефонна любов,
уморих се да пиша писма.
Нека те срещна отново.
Нека те срещна сега.

В албума стар ще те скрия,
лика ти с катинар ще заключа,
името ти с прах ще покрия;
да те мразя ще се науча.

Ала утре вече е късно.
Вчера денят накъся.
Катинарът отдавна се скъса...
ела и се скрий от дъжда:

огънят все още гори;
сам влизам, по-ярък да свети.
Приближи се и се стопли
докато се стопят снеговете;

докато ти нарисувам крила
да тръгнеш за топлия юг
наметни се с любовта
да те сгрее! Нямам друго.

ТИ ЛИ СИ ТОВА

Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?

Любов ли си, щом си ранена,
че нямаш ни лик, нито име?
Любов ли си щом и след мен
живот за тебе ще има?

Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?

Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?

Любов ли си, когато си груба,
по-нахална от делник безличен?
Любов ли си без мене се чудя,
любов ли си, че те обичам?

Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живял?

Любов ли си, когато си стара
и гола, и боса, сама,
а пътници млади на гарата
махат за поздрав с ръка?

Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?


Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!