Зима е,
Сама във хола,
Сгушена, гледам навън
о каква тишина

Небето е в красиво синьо
Нежно и мрачно
Виждам го през прозореца
Сякаш огледало

Само стъкло ме дели
стъкло или огледало
Да се слея със себе си
Но вече сякаш сме едно

Няма диалог, вече е монолог
Няма ме да споря,
или говорим в един глас
Или се разбираме без думи, двете с мен

Но стъклото още е там
Не го чупи, и аз не го чупя
Млада съм, със стари рани
Без следи от тях

Ще те поканя с поглед
Ела
Ще си затворя очите
Пази се , пази ме

Говори ми
Дишаш във врата ми
Гали ме, стискай
усещам те , не те виждам

Върни ме в земята
Нека да ме е страх
Нека умра в ръцете ти
И след това ме спаси

Сетне пак сме сами,
Аз и небето, нежно и мрачно
И ти си тук, но сме далеч
Не те виждам

Красиво, без време и пространство
Пълно с мен и мен
Тихо и погълнато
Моля те, убий ме пак