Любовна поезия

[DerGentleman]

Страст

Изгря пред мен , звезда небесна ,
появата ти с изненада извести .
Чувства странни през нощта вълшебна ,
удари мен на лични повести .

Защо се спря тя пред мен ?
Искрица нежност ми сподели .
Облада ме тя в любовен плен ,
успя тя в мен палаво да ме развесели .

С погледа си моето сърце разтопи,
вечната болка си търси спасение .
Кораба на нещастието ми ти потопи ,
провокира ти в мен мигновено забавление .

Къде ти тъй бързо изчезна ?
Изпълваше ме с чувство за живот всеки ден .
Ти ми беше много полезна ,
oсъзнавайки колко много значиш ти за мен !

- DerGentleman -

[nikoleta93]

Това много ми допадна. Личи си, че е написано с дълбоки чувства. Браво.

Реших и аз да напиша нещо

Мистериозен свят

Отведи ме,отведи ме далеч,
там където сме сами
двама-аз и ти...
мистериозен свят,алена зора,
светли сенки в ноща...

Будна съвест в съня
топло-хладка е ноща
стройни нежни колене
бавно приближават се...

Очаквам аз некакен гост
да дойде,да ме потопи
в свят различен от преди
по-епичен,но различен.

Алени гори,страстни широти
морски равнини и свежи утринни мъгли.
Искам пак да зърна твоите очи.

[Glamour92]

Изгубената лъжа
Ан Секстън


В устата ми-ръжда,
утайка от една стара целувка.
Очите ми стават морави,
езикът ми е туткал,
ръцете ми са два камъка,
а сърцето
още е тук-
това място,където любовта живееше,
сега е приковано на място.
Все пак не чувствам съжаление за тия странности.
Всъщност чувството е само едно-омраза.
Защото детето в мен крещи навън,
а аз кроя как да го убия.
Имаше някога една жена,
изпълнена като театър с любов,
и любовта породи любов
и детето в нея ,когато надничаше навън,
не се намразваше.
Смешно е,смешно е,любов,това,което вършиш.
Но днес аз бродя в мъртва къща,
замръзнала кухня,спалня
като газова камера.
Леглото ми е операционна маса,
където сънищата ме нарязват на парчета.

О,любов,
ужасът,
плашещата перука,
която милата ти къдрава главица
беше,беше,беше,беше.

[DisappointedDreamer]

Oooh, Anne Sexton <3333

[Glamour92]

^ много силни произведения има тя

Агония. Каквато е сега
Лерой Джоунс (Имаму Амири Барака)


Живея в кожата на друг
и той ме мрази. От зениците му
надничам. Поглъщам вонята,
която вдишва той. И любя
жените му злочести.

В метала - две цепки, за да виждам слънцето.
Очите ми в тях се въртят.
Гори ме лъч в студенината. Корава плът
в мен се отърква - на мъж или жена
(без сянка, без глас и без мисъл).

Това е моята обвивка (плът,
чието оръжие е невинността).
Абстракция. Докосване (ни мое,
нито твое, ако ти си душата, която
оставих, ослепяла,
щом враговете моя труп изнесоха -
красив и будещ състрадание.

Навярно болка е, както сега, когато
цялата негова плът ме боли). Това е диагнозата.
Или е друга болка: както в деня, когато тя избяга
в пущинаците. ........................
Или това е болката -
среброто мозъчно, като спирала вихрена,
към слънцето отлитнала, по-нависоко, отколкото
предците смятаха, че се намира богът. Или болката.
.................................................. ..............И другият:
Реалността. (В неговите книги и пръстите му.
Те са бели, прежълтели цветя, които никога
не разцъфтяха красиво.) Реалност. Ти изгубена душа,
ще промълвиш - това е красота. Както е красиво
дървото, плавната река. Бялото слънце и мокрите ивици.

Или мъжете в бурята измръзнали. Екстаз. Душата или
плътта. Това е живата реалност. (Съблечени, изпосталели,
те камбанно пеят над моите пети.) Душата и
плътта са тъй уязвими. Където има отговор.
Където Бог е личност все пак.

Пронизва леден вихър тесните невиждащи очи. Плътта
е нажежен метал. И грее като дневното светило.
Това е любовта човешка. В нея аз живея. Скелет костелив,
когото различаваш само като думи или първични чувства.

Но то няма чувства. Не е горещо в любовта
като метал разпален.

То изгаря нещо в мен.
И го кара
да крещи.

[Naive]

<3

[DerGentleman]

Не знам до колко това е любовно ...написах го докато мислех за любовта . Дано ви хареса

Пленник на Дявола

Да бъде този , който сам поиска ,
живота вечно го притиска .

Той играеше ролята на посредник
сам избра да стане на съдбата зла редник .

Болките го връщаха назад
гледайки отново и отново дяволския парад .

Палача злокобно се смееше
докато сърцето му пустееше .

Викаше отчаяно – фак ,
а дявола крещеше – пак !

На крачка от смъртта
спаси го него дързостта .


Пистолета на палача отне
и целия лагер той превзе .

Свобода на всички той дари ,
но за жалост охраната го рани .

Падна гордо на земята
и го огря тогава светлината .

Не си замина той напразно
щом в сърцата ни остана славно !

До преди му викаха с имена безброй ,
сега го наричат храбър герой !

[sneering]

,

[Kaena Smith]

***

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов

[julian8787]

Ти си тръгваш...

Но това е само една прищявка на съществуванието

Ти си тръгваш...

Но не сърце мое,
понякога раздялата помага,
повече да се разбираме,
повече да се обичаме

Част от една дуетна песен.

[xoxi]

Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.

Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.

Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава

оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът,
това е цялото ни време!

Добромир Банев

[xoxi]

По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще e ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.

Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.

Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…

Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –

над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.

Добромир Банев

[anonymous708973]

Тъкмо снощи коментирахме с майка този поет. Издал е съвместна стихосбирка с една мадама, забравих й името.

Нямам поглед върху него, но от горното бих заключила, че не лошо, но засега далеч не съм впечатлена. АДСКИ ми харесват кратките изречения и ясната структура, много ми е мелодично, приказно е, но... ми е малко манджа с грозде - откривам (или поне си мисля, че откривам) мотив/тема след бая замисляне и ровичкане по редовете...

[Naive]

Мен никога не ме е грабвало изцяло нещо негово. Някакви определени неща много ми харесват, ама цялостно стихотворение да ми хареса, не се е случвало.

[DerGentleman]

Тясна връзка

Ти надежда ми дари
щом моите чувства ти сподели .

Стоиш ти усмихната до мен ,
шепнейки ми мили думи ден след ден .

Искаш ти да си заминеш ,
не те пускам аз да си отидеш .

Обърна се към мен с думи да ме спреш ,
целунах те аз от чувство за копнеж .

Ти няма да бъдеш вечно до мен ,
нека поне остана най-големия ти фен !

Последни думи аз към теб изричам :
- аз винаги ще те обичам !

[anonymous895156]

Когато те погледна
през стъклено сърце,
аз в мислите неволно
усещам, че те нямам,

а искам ли за себе си
момиче като теб,

създаващо небрежно
любов между измама?


-майн

[AngelAntichrist]

Аз съм наркоман на хероин
чувствам се неоязвим
щом извадя спринцовка
от чисто нова опаковка.
за последната си доза без да искам
влезнах в кола и радиото натискам
всичко ценно продадох на златар
и ми остана само половин кантар.
Мисля да се оцеля за пореден път
хващам се на стаф като риба за стръв
Херца пристрастява вярно е това
защото те праща чак до небеса
вълни в мен играят постоянно
кой съм аз не съм наясно.
Приятелите ми са пристрастени към големи дози
в квартала наричат ни херцози,
на нас не ни дреме, единственото кеото искам
е пакет стаф в ръцете си да стискам.
Дилъра на материала се казва Дани
бият го често щото много щави
бият го мутри, бием го ние
куки го пращат в затвора да гние.
дайте ми херца да си го сготвя
в капачка от земята аз ще го стопля
с лимонтозу ще го овкося
за да мога до неознаваемост да се окрася.
Вената се крие, не иска да изкача
щото много добре знае какво я чака.
По-професионално се боцкам на места
от дипломирана медицинска сестра.
Катетър с хероин искам за Коледа
а ако се събудя след това
ще съм станал 5 кила.
Стефчо Стафа се наричам, в херца се вричам
вярвам само в стафа щото го обичам.
СТАФ СТАФ ДАЙТЕ СТАФ
не е грях ако се целя със СТАФ.
Пробвал съм всичко, но истината е една
СТАФЧЕ БАТЕ НИКАКВА ТРЕВА.
Като се оцеля имам си традиция
отивам да си легна пред някоя милиция.
"Майки против дрога" много ще се трогнеш
но и да искаш не можеш да ми помогнеш,
не искам твойта помощ искам само стаф
той ме прави силен,красив и богат.
Болен съм от СПИН и Гонорея,
но видиш ли ме с усмивка да грея
знай че съм се овърклокнал на 10 гигахерца
херца ме прави по могъщ от майорна терца.
Няма да спра докато не умра
всичко е игра с острата игла
Хората казват, че не съм в час
защото пуша стаф от 3ти клас,
но аз не им обръщам внимание
професионален наркоман е моето призвание.
Майка ми е наркоманка, Баща ми е хипар
дядо ми е стар гъбар, а батко лепилар.
цялата рода сме вреда за обществото
чичо Гошо за пари продаде си окото.
Баба Гинче единствена изкарва мангизи
като продава дрога на роднини.
За първи път пробвах стаф
с учителя ми в 3ти клас,
без да искам стана гаф
даскала с нож заклах.
След като се боцкам
три дни зелено ако троцкам.
Организма ми отдавна е умрял
чрез фотосинтеза съм оцелял.
Личното ми тегло е много и колана ми ме стяга
щото тежа точно осем килограма.
Не съм се къпал, но не съм и ял
три дни нон-стоп съм крал,
най-накрая съм доволен от живота
стафа готвя все едно за цяла рота.
Мило мое стафче
сладко и добричко
как да кажа стафче
колко те обичам.
Никога не съм имал добро детсво
но въпреки това в живота ми е лесно
хероин на фолио спря да ме хваща
и деца да пазаруват спринцовки пращам.
Обичам да заспивам до кофите за смет
софиянски, защо уби уюта на наркомана клет
заслужаваш да умреш от глад
и от некачествен стаф.
Най-малката дъщеря на кмета друсаше се с нас
но фана я стефчо и сега е пас.
Бил съм в безброй комуни
изгониха ме от болницата в Курило
щото ме фанаха да дишам лепило
разберете родители на този свят
вашите деца родени са за да се друсат със стаф
няма нужда от сълзи, не разбирам този гняв
защо не пробваш и ти - само запретни ръкав.
Смешното е че всеки преди да пробва
проповядва само анти дрога.
Виждал съм на концерти против зоба
васко кръпката да пее - най-пропадналата дрога.
Талантлив съм имам дарба една
да се друсам с хероин докато умра
и този ден не е далеч
спирал съм хероина над 100 пъти веч.
Не съм човек отдавна
спя и живея в лайнА
хероина в мен е надделял
не помня кога за последно съм ял.
Цяло чудо е че съм цял
като се надрусам отново ставам бял.
"Истории от кофите" това ми е живота
парите си за херц давам с неохота,
но не бих ги харчил за храна
щото като не съм надрусан чувствам празнота.
Най-обичам да вали, а аз на топло в някой вход
на спринцовката да давам пълен ход
цял живот съм бил наркоман
да живея по друг начин не знам.
Хероина ми е стар приятел
господин дознател,
и ако искате да знаете, много ми е гот
да смърдя на говна, пикня и пот.
Дайте ми спринцовка, дайте ми капачка
дайте ми лимонтозу, не ми давайте кльопачка
най-важното е стафа
от него имам малко в шкафа.
Ще го сготвя и сам ще си направя парти
на което ще се друсам и ще си играя карти.
Има много имена херц, херон, или стаф
само назови го и ставам прав.
Любимата ми поза е безсъзнание
в болница ме връзват за наказание.
Докторе, елате господин
и ми сложете свърхдоза морфин
искам още 20 каптагона
и си ме върнете обратно в кашона.
Обичам да гълтам диазепани
знам че ме разбират всички наркомани
дизел хапчетата са специалитет
за всеки дрога-капацитет
но най-добрата храна я няма в магазина
продавачката ме гледа страно като и викам "ДАВАЙ ХЕРОИНА"
ставам рано в пет сутинта
с мисълта една - да се обода
не живея в резиденция,
но ме гони абстиненция
отдавна всичко в къщи съм продал
нямам аз никакъв морал
израстнах като семейния провал.
когато не съм надрусан
гледам хората с погнуса
в живота ми има тенденция
всеки ден да ме гони абстиненция
хероина не прощава
затова го обожавам
ако бях Бил Гейтс
всичко щях да продрусам в херц
като се надрусам нечовешки
не търпя коментари или забележки
качвам се в трамвая и заспивам
като ме изхвърлят насила слизам
не знам къде се намирам
не искам и да се прибирам
така искам всичко да ми е наред
нямам пукнат лев, а съм взел материал напред
проблемите ми се решават лесно
докопам ли хероин ми става интересно
Настроенито се дига всичко става бомба
щом в ръцете си държа заредена помпа
вената ми е зелена
от игли изглежда уморена
доктор Стафчо сам ще се оправи
като фармацвет забърквам си отвари
да се излекувам искам от един синдром
наречен абстиненция от Херон.
На мутрите съм направил оборот
за да задоволя дяволския си порок
живота ми е американската мечта
без пари и дом, дори не мога да чета
когато хероина ме плени
падат всички берлински стени
обичам да ме удрят кикове
това са най-щастливите ми мигове
дозата ми дневно стига
до 1000 лева и се вдига
Знам едно за себе си - че ще умра от хероин
може би от гонорея, може би дори от СПИН
и когато ме затворите в ковчег
и ми слагате цветя, викнете моя братовчед
и го убийте в пикня, просто ей така.
Когато ме заровите с пръст
ще се върна аз да търся мъст
ще се върна и за още хероин
амфетамини, пико и дори морфин.
Ще съм призрак никой няма да ме вижда
всичко ще крада от което имам нужда.
Мен няма да ме иска и дявола в ада
защото по време на абстиненция аз ще го ощава
ще му взема парите и радиокасетофона от колата
ще изнасиля майка му и ще му убия жената
аз съм толкова грешен че от пъкъла дори
завинаги ще ме прогонят демоните зли
Прости хора, религиозни не разбират
от нищо друго освен да онанират
искам хероин, една суровина
която ми трябва на сутринта,
Ако не се оцеля рано призори
нещо вътре в мен гори
Представям си рая, всеки път като се омая
тонове хероин, ще си боцкам на ден по килограм един
няма куки в рая, няма и родители
ангелите спасители са моите снабдители
Архангел Михаил изкача с оферта за анфетамини
наркоман заклет е Мишо, щото с дилъра били роднини
Ще се друсам по добре в рая
щото на земята едвам връзвам двата края.
Когато във вената ми влиза хероин
все едно зареждаш лада с керосин
двигателят ми работи на непосилни обороти
скорости развивам нечовешки, а роботни
свръхзвуковата бариера спуска се пред мен
знам, че поне още час два ще съм в нарко плен
а след това идва тежка абстиненция
по агонизиращо е от жена в претенция
животът ми е кръговрат от наркотици и насилие
не мога сам да си помогна защото изисква се усилие
искам да умра тук и сега докато лежа в калта
и за вас ще бъде по-добре ако се гътна през нощта.

[Glamour92]

[DisappointedDreamer]

when a pack of wild dogs
tell me that i’m pretty,
they show their
teeth.

you, on the other hand,
unbutton your trousers.
lick your lips.
—
i’ve sang your song before.
bloody roses, pink
champagne.

i’ll eat steak before we have sex.
take it as a metaphor.

// requiredwonder.tumblr.com

[Glamour92]

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР


Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

М.Башева

[lovelywords]

Чувала ли си историята за слънцето,
което умира всяка нощ, за да може луната да живее?
Как всяка вечер чакам от теб светлината да изгрее,
малко топлина в тъмнината да дадеш,
обичам мрака, защото ти си вътре в него.

Ала вече ти не изгряваш,
остави слънцето само да копнее,
но въпреки това то умира всяка вечер,
с надеждата ти отново да изгрееш.
Сега на твоето място греят милиони звезди,
всяка една разбита частица от слънцето.
Те мечтаят за своята луна
и всяка вечер тайно връщат се.

-а.а

[Kaena Smith]

Лека нощ


Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!


Пърси Шели

[flame359]

Приказка

[Naive]

Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.

Красивото е слязло толкоз ниско -
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш.

[Naive]

Я смотрю в твои глаза... Виноват.
А ты вяжешь из меня узелок.
И любовь моя сильней во сто крат.
Ты же пишешь ей уже некролог.

Так куда теперь ведёт колея?
И в какие мне стучаться миры?
А твои глаза полны янтаря.
А в моих глазах лишь небо... И ты.

Джона Фрай