Моят разказ

[didivid]

Мечтите

В едно топло майско утро, един лъч слънчева светлина се промъкна покрай завесата, погали лицето ми и ме събуди. Поотворих очи, станах и отидох до прозореца, взрях се в безоблачното небе. Под него струпани нагъсто, се подаваха малки къщички с червени покриви. Далеч зад тяхсе виждаше планината - величествено издигната със своите зъбери и урви. Близо до селото лъкатушеше река, извираща сигурно от планината. Буйната, пенлива вода се събираше в малко езерце недалеч от селцето. Каква идилия!
Какво ли има обаче, отвъд този пейзаж? Ами...друго село, друга планина и друга река. Но не питам за това. Какво има отвъд хоризонта, отвъд сивкавите зъбери на планината, отвъд небосвода? Зад тях са любовта, мечтите, приятелството. Стоят там и чакат да ги открием. Да ги открием със сърцата си, а за сърцата граници няма! Сърцата и силата им да обичат ги извисява далеч от нашия егоизъм, себичност и корист.
Сърцата ни политат към свободата. Свободата да творим, да мечтаем, да обичаме и да бъдем обичани. Да бъдем себе си. Да сме просто ние.
Време е да съберем всички грешки от миналото и да ги изхвърлим на боклука. Да хванем за ръка мечтите си и да покажем на света, кои сме ние!
Нека дарим на приятелите си възможността да видаят какво има отвъд небосвода и планинските зъбери, само като им кажем "Обичам те!".
Нека покажем на приятелите си, колкйо е хубав живота и колко по-хубав, искрен и мечтателен можем да го направим ако вярваме, имаме лъч надежда в душите си и капка любов в сърцата си!
Нека грешките ни потънат в тъма, за да излязат наяве мечтите ни и да можем да продължим да живеем и да се радваме на всичко това, с което животът ни изненадва всеки ден!



Това е моето разказче. Надявам се да ви хареса!



Залез

Зад хоризонта
слънцето изчезва.
А облаците бели
над него са се слели.

Чакат слънчевата светлина
да си иде у дома.
Лъчите бавно се оттеглят
и деня със себе си теглят.

Правят място на нощта,
да дойде мрачна тъмнина.
Залезът – гледка красива –
да гледаш как се скрива...

...как се скрива светлината,
как си отива топлината.
Как място на Луната прави –
тоз пейзаж не ще се забрави!



А това е едно от многобройните ми стихотворения! Дано ви харесат!

Мн готин стил имаш!!! Едно голяяяяямо браво от мене, мила! =D>

[didivid]

Мн готин стил имаш!!! Едно голяяяяямо браво от мене, мила! =D>

Мнoго ти благодаря! Изчервих се! Радвам се, че ти харесват!

[Need Of Experience]

Stixotvorenieto emnogo xybavo =D>

[ArTanDra]

Става , като за 12 - 13 годишна.

[didivid]

Става , като за 12 - 13 годишна.

На 14 съм!

[Reed]

Защо никога не цитираш както трябва??

[[VampI]]

Защо никога не цитираш както трябва??

Всичко с времето си....човек се учи докато е жив.../макар че тва не е толкова сложно нещо/

[didivid]

Ами, не знам защо става така! Просто...Абе няма сначение! Важното е, че се разбираме!