Съжелявам за това,че едва на 17 реших ,че едно момиче на тази крехка възраст може да се справя само с всичко О.о.Както и да е-справих се в крайна сметка,но съжелявам,че когато хората живееха,аз трябваше да работя.И до сега-докато връсниците ми все още взимат кинти от мама и тати и идват в бара в който работя например,но не за да работят ,а да грубеят безгрижно цяла вечер,аз седя там ,добре ми е уж,но се сещам ,че ако едно време си бях седяла мирно на гъза,и аз щях да съм някъде сред тях,без да мисля за нищо,като знам ,че все още друг се грижи да ми е добре.Съжелявам ,че бързах да порасна ,без да осъзнавам ,че после детството няма да се върне...; )Ама пък каквото такова....
А това е едно от най-тъжните неща, за които може да се съжалява.
prava si tajno e
Толкова те търсих,че земятя заприлича цялята на теб,толкова те исках,че нарекох с името ти всяка моя вещ.