Така и така всички се оплакват,...

...реших да се оплача и аз.Не знам откъде да започна,затова ще започна отначало.Преди четири-пет години(трети-четвърти клас) реших,че искам да уча в езиковата в Пловдив.Оттогава това се превърна в моя мечта и цел.Пловдив е град,в който имам познати,и който обичам,защото някак...ме кара да се чувствам добре.В 5 и 6 клас усещах как изпита наближава и започвах да се притеснявам,но завърших и двата класа с отличен успех.Но дойде 7 клас.Година,през която имах много здравословни проблеми и пропуснах много материал.Година,през която бях несериозна,но кога ли да уча,при положение,че гаджето ми беше всеки ден по няколко часа в нас,когато си тръгнеше имах само час-два,а после излизах.Усетих какво съм направила чак на края на годината.За съжаление беше прекалено късно.Докато другите вече решаваха тестове и се подготвяха активно за изпита,аз учех като ненормална,за да поправя допуснатите четворки,тройки,дори двойки.За щастие успях и завърших горе-долу добре-с три петици: по биология,география и химия.И така ми останаха само две седмици да се потготвя за изпита.Въпреки краткото време, изкарах колкото и дори повече от хора,които са ходили цяла година на частни уроци и са имали много повече време за подготовка от мен.Кандидатствах в Пловив и в Стара загора.Второто беше,за да угодя на майка ми,според която "имам по-големи шансове в Стара загора,защото областта е по-малка."На първо и второ класиране в Пловдив бях приета в СОУ"Цар Симеон Велики" с информатика и английски.Никога не бих учила в подобно училище,който го е виждал,ще ме разбере.В Стара загора не ме приеха никъде.На трето класиране заех едно от седемте места във ФЕГ "Антоан Екзюпери"в Пловдив.Но аз просто ненавиждам френския,но все пак щях да отида там,ако не се беше случило нещото,на което майка ми се надяваше ,и от което аз се страхувах.В ГПЧЕ "Ромен Ролан"в Стара загора беше останало само едно място в Немски с английски(и по двата езика бях най-добрата в класа).И о,по дяволите,аз го взех .Когато разбрах,че няма да уча там,където с години съм искала...плаках така,както не бях плакала от години.С глас,като малко дете.Около месец след това ядох веднъж дневно или дори веднъж на два дни.Една консерва царевица.Спях много малко.Само плачех и пушех...Излизах,естествено,� �о определено не бях добра компания.А колкото до Стара загора-мразя този град.Никога не ми е допадал.Нямам познати,не знам кое къде е,мразя и тъпото прехвалено даскало."Роменролановци"!??! Кво ми пука,че имало басейн,тенискорт и не знам си още какво.Да,самото училище не е лошо,дава добро образование и тнт...Но не е това,за което съм мечтала с години,не е това,за което учех като ненормална...
Сега вече имам квартира,че чак и съсед някъв имам,дет щял да ми е съученик...Пред родителите си се правя на свикнала с мисълта.Просто защото когато майка ми ме чуе да казвам "Мразя тъподо даскало,мразя тъпия град,ще се преместя при първа възможност" се натъжава много.Защото за нея тва моето било успех.Да бе,но както и да е.Та това е общо взето.Готово,оплаках се.

[find_m3]

и правиш това заради майка си.... абе момиче гледай си мечтите и живота няма майка ти вечно да е до тебе ,а като свикнех с мисълта ,че има кой да решава вместо тебе ще ти е много трудно

[ShiT_HappenS]

и правиш това заради майка си.... абе момиче гледай си мечтите и живота няма майка ти вечно да е до тебе ,а като свикнех с мисълта ,че има кой да решава вместо тебе ще ти е много трудно

Tака е и аз съм на това мнение все пак това са си твоите ме4ти,твоя живот.Нейното време да решава в кое училище да учи e минало сега е твой ред!Говори с нея за това.

[mid_get]

Много е глупаво, когато родителите заставят децата си да осъществят техните амбиции.

[ThePowerOfLove]

Гадно е,че не си успяла да влезеш където си искала Знам какво е (след 4ти клас пробвах в МГ и не ме приеха ама ся след 7ми влязох) Но не можеш да си сигурна,че си отишла на по-гадното място...може пък класа и учителите да ти допаднат Не знам какво да ти кажа,но не се отчайвай толкова

[BrokenInnocence]

Знам как се чувстваш. И аз в момента уча на място което мразя, в град, който ненавиждам само, че в моя случай сама си пре*бах шанса за мястото, в което бях влюбена от години. Сега планирам да се местя, но това не променя факта, че ми предстои отвратителна година. Както и да е... следвай мечтите си. Никога не е късно да поправиш която и да е грешка, дори да отнеме малко повече време. Живей заради себе си, не заради някой друг пък било то и родител. Ще се почувстваш много по- жива, повярвай ми.

[Авторката.]

Не,не сте ме разбрали правилно...Колкото и неприятно да ми беше,колкото и тъжна да се чувствах,решението е взето от мен.Защото има два начина,по които можеше да се гледа на нещата.Дали да избера град,който обичам,в който се чувствам наистина жива,и за който винаги съм мечтала,НО да уча нещо,което винаги съм мразила,и то доста интензивно ,доколкото разбрах.
Или да отида в град,който просто ненавиждам,който свързвам с много стрес и неприятни емоции,град,в който не мога да разменя две думи с никой,защото не познавам никой,но за сметка на това пък училището предлага добри възможности,а и ще уча нещо,по което имам едни задоволителни познания.
Единственото,към което ме подтикна майка ми,беше да кандидатствам там.Но решението да се запиша беше мое.

Сега планирам да се местя

Аз също.Дори не познавам новите си съученици и учители,но съм решила,че веднъж завърша ли осми клас със над 5,50,има ли места в ЕГ "Пловдив"...мамка му,никакъв приравнителен изпит не може да ме спре,местя се!Да,хубав план,но шанса да има свободни места в подобна гимназия е много малък.А и колкото и да ми е тежко и неприятно да го призная,Ромен Ролан е по-доброто място за мен
ПП.Как ше ми викат "Роменролановка" бе!? 0_o

[sh3_1s_7h3_0n3]

апффф бахти тъпото...то т'ва е като 'моята история' с 'моето кандидатстване'... само дето моя милост вече се води 'студентка'...

исках на едно място... приеха ме на др, точно т'ва което исках...само че НЕ и КЪДЕТО го исках... греда от всякъде... от цялата работа само май наш'те са щастливи...
но всеки сам носи кръста си... догод или във Франция нейде на майната си ще ида... или в София...

едно е сигурно...почти всичко опира до късмета... има хора, които успяват без мн мн зор, други... дори и да са положили необходимите усилия, пак удрят на камък... след това всичко опира до инат и упоритост... стремеж към постигане на мечтите...

[BaiboCo]

Е сори, но сама си си виновна. Като не си учила - стара загора на гарата и друг път се сещай, че е важен самия изпит, а не 3 класа преди него, завършени с пълно 6...

I moqta maika iska6e da u4a ikonomika sled 7 klas,ama az si iskah ispanskiq!Plakah mnogo no ne se davah!Az ISKAM da u4a ispanski ot mnogo vreme,a i ne mi varvi matematikata...Kakvo da napravq kato tam zemali po-golemi zaplati!Naprotiv - tozi koito u4i i raboti tova,koeto mu haresva vzema nai-golqmata zaplata!I taka az kazah tova na mama i ne i se dadoh i tq sega e 6tastliva 4e 6te u4a tova,koeto iskam i mi haresva.Ne stana tolkova lesno,za6toto mi be6e mnogo trudno da q ubedq i mnogo salzi i nervi sym prolqla,no sega se radvam Ne e trqbvalo taka da pravi6 samo zaradi maika si...

[Violenza]

Съжалявам, че ще ти го кажа, но ти си си виновна.
Сама казваш, че не си учила цяла година, а после се оплакваш.
Тези неща се мислят от по-рано.

А и... как така си изкарала хубави оценки, като не си влезнала дори и във Френската... извинявай, но там балът беше страшно нисък.

[MoHuTo]

Много е глупаво, когато родителите заставят децата си да осъществят техните амбиции.

[Авторката]

А и... как така си изкарала хубави оценки, като не си влезнала дори и във Френската... извинявай, но там балът беше страшно нисък.

Не,аз влязох във Френската,но не се записах
Да,така е,сама съм си виновна,но накрая се стегнах наистина много.И ако за толкова малко време учене съм изкарала 5 по БЕЛ и 4 по Математика,чудя се какво ли щеше да стане,ако бях учила сериозно цялата година
А ако географията ми вървеше малко повечко и имах 6 за годината,съм почти сигурна,че щях да вляза в Търговската в Пловдив.
Иначе има една поговорка "Каквото сам си направиш,и Бог не може да ти го направи".Е те това важи за мен с пълна сила =[

Много е глупаво, когато родителите заставят децата си да осъществят техните амбиции.

То че е глупаво-глупаво е,но в моя случай не е така.Моята амбиция беше да уча в езикова гимназия,с малката уловка да е в Пловдив.
А като стана въпрос за заставящи родители...Една моя приятелка,може би най-натягащото се на даскали момиче в класа,дето уж много знае и много може,изкара много слаби оценки на изпита.И я приеха в Строителния в Пловдив с водно строителство.А и тя като мен искаше в езикова.И майка и я накарала да иде там и да учи нещо,дет със сигурност няма да и е приятно,само и само майката да не я е срам от дъщеря и.