...реших да се оплача и аз.Не знам откъде да започна,затова ще започна отначало.Преди четири-пет години(трети-четвърти клас) реших,че искам да уча в езиковата в Пловдив.Оттогава това се превърна в моя мечта и цел.Пловдив е град,в който имам познати,и който обичам,защото някак...ме кара да се чувствам добре.В 5 и 6 клас усещах как изпита наближава и започвах да се притеснявам,но завърших и двата класа с отличен успех.Но дойде 7 клас.Година,през която имах много здравословни проблеми и пропуснах много материал.Година,през която бях несериозна,но кога ли да уча,при положение,че гаджето ми беше всеки ден по няколко часа в нас,когато си тръгнеше имах само час-два,а после излизах.Усетих какво съм направила чак на края на годината.За съжаление беше прекалено късно.Докато другите вече решаваха тестове и се подготвяха активно за изпита,аз учех като ненормална,за да поправя допуснатите четворки,тройки,дори двойки.За щастие успях и завърших горе-долу добре-с три петици: по биология,география и химия.И така ми останаха само две седмици да се потготвя за изпита.Въпреки краткото време, изкарах колкото и дори повече от хора,които са ходили цяла година на частни уроци и са имали много повече време за подготовка от мен.Кандидатствах в Пловив и в Стара загора.Второто беше,за да угодя на майка ми,според която "имам по-големи шансове в Стара загора,защото областта е по-малка."На първо и второ класиране в Пловдив бях приета в СОУ"Цар Симеон Велики" с информатика и английски.Никога не бих учила в подобно училище,който го е виждал,ще ме разбере.В Стара загора не ме приеха никъде.На трето класиране заех едно от седемте места във ФЕГ "Антоан Екзюпери"в Пловдив.Но аз просто ненавиждам френския,но все пак щях да отида там,ако не се беше случило нещото,на което майка ми се надяваше ,и от което аз се страхувах.В ГПЧЕ "Ромен Ролан"в Стара загора беше останало само едно място в Немски с английски(и по двата езика бях най-добрата в класа).И о,по дяволите,аз го взех .Когато разбрах,че няма да уча там,където с години съм искала...плаках така,както не бях плакала от години.С глас,като малко дете.Около месец след това ядох веднъж дневно или дори веднъж на два дни.Една консерва царевица.Спях много малко.Само плачех и пушех...Излизах,естествено, о определено не бях добра компания.А колкото до Стара загора-мразя този град.Никога не ми е допадал.Нямам познати,не знам кое къде е,мразя и тъпото прехвалено даскало."Роменролановци"!??! Кво ми пука,че имало басейн,тенискорт и не знам си още какво.Да,самото училище не е лошо,дава добро образование и тнт...Но не е това,за което съм мечтала с години,не е това,за което учех като ненормална...
Сега вече имам квартира,че чак и съсед някъв имам,дет щял да ми е съученик...Пред родителите си се правя на свикнала с мисълта.Просто защото когато майка ми ме чуе да казвам "Мразя тъподо даскало,мразя тъпия град,ще се преместя при първа възможност" се натъжава много.Защото за нея тва моето било успех.Да бе,но както и да е.Та това е общо взето.Готово,оплаках се.