барво! герои! напред, в боят се изковава щастието на народа!



добре бе, мислиш ли, че ако се върнеш с вътрешна инфекция от фронта и умираш пред очите на майка си, тя ще е горда с теб и ще благославя войната, в която си участвал?

и друго - не мислиш ли защо за войните винаги се говори генерализирано

винаги се казва, напр. "България е извоювала големи териториални победи, достигайки чак до Карпатите" - да вземем средновековието ни

защо не се напише историята каквато е била:
"Славин загина на бойното поле - поне така си мислеше майка му Мария; жена му се поболя от мъка, залиня и умря в една мразовита зимна утрин - очите й гледаха опушеният таван на землянката, сякаш се опитваха да видят там образът на светлокосият, червенобузест левент; старата жена остана да се гириж сама за двете си внучета - момче и момиче; момичето беше по-голямото, можеше да й помага по малко в обработването на полето на пролет - ако оцелееха дотогава с оскъдните си запаси, които войниците не им бяха взели; но нямаше никой да вземе момичето за жена - нямаха зестра и само по-сиромах от тях щеше да я прибере; момчето пък беше още малко, слабичко като вейка - сигурно нямаше да дочака пролетта, а дори и да я преживее, да ситгне един ден в неясното бъдеще до юншество, сигурно щеше да умре в следващите войни..."