Емоциите няма как да ни пречат, защото именно те ни оформят като човешки същества. Не бих определила емоционалността нито като качество, нито като недостатък (а и мисля, че качествата обединяват недостатъците и „достатъците” ни). Всеки до някаква степен е емоционален. Не случайно се казва, че дори и един убиец майка го е родила- и той е сукал нейното мляко. Не съм съгласна, че емоционалността върви ръка за ръка с невъздържаността. Това, че аз съм емоционална не ме прави невъздържана. Аз мога да имам богат на емоции вътрешен свят, но външно – да съм просто непроницаема.

В заключение ще кажа, че не емоциите ни пречат, а начина по който ние ги възприемаме и овладяваме или препредаваме.