Не мога да кажа, че детството ми беше лошо, но не мога и да кажа, че беше перфектно и изпълнено с безгрижие.... Майка ми и баща ми се караха много често... Помня всичко оттогава! Колкото и малка да бях разбирах всичко (някъде към пет-шест годишна да съм била) се опитвах да бъда силна, но понякога се предавах и ми беше страшно тежко.... Но баба, дядо и прабаба поне ме обгръщаха с любов и не се чувствах чак толкова зле, при тях бях "на сигурно място"! Даже до миналата година, когато мама и тате се разделиха окончателно исках да избягам при баба и дядо и повече да не виждам родителите си....Толкова им бях ядосана.... Е , естествено после всичко се оправи... Сега си живея с мама и се чувствам много добре....Не си мисля за случилото се преди, минало е все пак... Сега гледам само напред!