Зад прозореца

[NightSky]

Едно разказче от мен, дано ви хареса

Прозорец. Зад прозореца се вижда улицата, на която има хора. Ти ги гледаш, те бързат нанякъде. Защо плачеш? Съжаляваш ли ги? Не, не тях. Себе си съжаляваш ти.
Гледаш с втренчен поглед през прозореца. Вали. Какво виждаш там навън? Не виждаш сивия дъждовен ден, а нашите минали моменти. Липсвам ли ти? Аз съм тук, наблизо, а съм толкова далеч. Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш. Помниш ли... бурята. Същата като тази. Бяхме заедно, ти не беше сам, беше обичан. Бяхме навън, на дъжда.
Помниш ли когато си отиде? Казах, че не ме боли. Излъгах. Плаках и те изстрадах. Забравих те. Защо и ти не ме забравиш?
Не можеш, това е което не можеш да признаеш. Обичаш ме, въпреки всичко, което каза и направи. Обичаш ме както в нощта на бурята, нощта на първата ни среща...
Не можеш, няма да ми кажеш. Ще останеш зад своя прозорец и с насълзени очи ще гледаш света. Ала не света, а мен виждаш ти.
И аз не мога, няма да ти кажа... ще те обичам до смъртта си.

[MiMcHeToOo]

хубавичко е

[UnaBletoLoVeU]

Малко се губи връзката. Уж героинята го е преживяла, а завършва с "Обичам те"..."идеята" е хубава, но не е обособена точно и ясно..хем "Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш", после пък "... ще те обичам до смъртта си." С няколко корекции би било далеч по-добре (:

[NightSky]

Малко се губи връзката. Уж героинята го е преживяла, а завършва с "Обичам те"..."идеята" е хубава, но не е обособена точно и ясно..хем "Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш", после пък "... ще те обичам до смъртта си." С няколко корекции би било далеч по-добре (:

Ами тя в началото казва, че го е забравила, а с последните си думи признава пред себе си лъжата.

[Blab]

Протегни ръка и ще ме докоснеш, потърси обичта ми и не ще я откриеш. (правилният съюз е "но".)

Бяхме навън, на дъжда.(под/в?)
Плаках и те изстрадах. (без "из" звучи по-добре, за да има загадъчност в следващото изречение, в което казваш, че си забравила)

Обичаш ме, както в нощта на бурята, нощта на първата ни среща...

Ще останеш зад своя прозорец и с насълзени очи ще гледаш света. Ала не света, а мен виждаш ти.(времената!може да е а мен ЩЕ виждаш ти)
И аз не мога, няма да ти кажа... ще те обичам до смъртта си.

Краят(посл. изр.) не ми харесва...
Очаквах нещо от рода на - "Ще живееш в моя свят, нека аз да бъда в твоя..."

[Billy Spleen]

Клиширано е до болка и няма силна смислова връзка, демек няма и сюжет

[Blab]

Клиширано е до болка и няма силна смислова връзка, демек няма и сюжет

Ще се съглася.Много от днешните "творци" не са се запознали с формата на разказа....за мен това е...словоизлияние....писмо, ако щеш..., но не и разказ.

[NightSky]

Не претендирам, че творението ми е хубаво, че е нещо особено и т.н