В класа ми има един голям комплексар. Търси дефектите у другите само, за да отметне погледите от неговите. Понеже аз и една моя приятелка не обичаме да се заяждаме за съжаление станахме обект на неговите нападки. Едни мои приятели го набиха. Това НЕ помогна. Всичко се трупаше в мен, понякога не издържах и го изкарвах на приятелите си, а в последните седмици преди промяната всеки ден се връщах от даскало, скарвах се с някои от нашите, заключвах се в стаята си и ревах. Един хубав ден, когато онова "сладко детенце" ми се изрепчи насреща хвърлих всичките учебници, които държах върху него. Започнах да викам и да крещя, хората минаващи по коридора до стаята ни се обръщаха. Бях готова да хвърля дори чина по него. Изкарах на яве ВСЕКИ един негов дефект. Казах какъв е и защо ни напада..за да прикрие собствените си недъзи!
На следващия ден мина кротко покрай мен и седна в другия ъгъл на стаята!

Успех, миличка!