Здравейте! Момиче съм, на 16. Не вярвах, че и аз ще пиша в този раздел, но ето Проблемът определено е в мен, казвам го още в началото. работат е там, че много често се увличам по някое момче, а след кратко време спирам да се интересувам от него. Това на пръв поглед не е лошо за самата мен. Но не веднъж ми се е случвало някое момче да се влюби в мен и след като на мен грубо казано ми "омръзне" да го зарежа. Най-много от всичко мразя да наранявам хората, защото аз самата съм много усмихнат човек. Просто не мога да ходя с някй, който дори не ме привлича, а така се получава. Всичко това стана след като май се влюбих ("май", защото сама не исках да го призная пред сбе си). Бях много наранена и дълго време страдах. От тогава повече не мога да харесам никой, въпреки, че мнооооого отдавна съм забравила онова момче и даже не се сещам вече за него. И все пак не мога д аизпитам нищо истнско, само увлечения за по 1-2 дедмици. А, момчетата винаги са били силно привлечени от външния ми вид и когато съм поискала някой съм тръгвла с него Чувала съм да казват зад гърба ми, че съм кучка и започвам да вярвам, че е вярно, не искам да продължавам така!
Пиша, защото има 1 момче, което харесвам сега. Той е много мил и чаровен и не заслужава нокой да го наранява по никакъв начин, най-малко аз. Мисля, че и той ме харесва, но не знам да действам ли, да му намекна ли какво чувствам. То аз май вече го нправих, де...
Оф, дори зн какво точно питам, просто исках да си кажа, исках да кажа на някой, било то непознат, че не съм кучка, че не обичам да наранявам хората, че имам сърце. Благодаря на тези, които прочетоха романа ми, благодаря и за менията, дори и да са негативни.