Неговите сини очи , които винаги ще я изгарят

[sladkoto_mime_]

Някога имаше момиче , което имаше всичко – приятели , семейство , хубав дом , мечти ... момичето си имаше име , което няма да споменавам . Тя живееше прекрасно , събуждаше се с усмивка на лице , събуждаше се с мисълта , че деня и ще бъде по добър от вчерашния и , че ако някой я е натъжил с нещо вчера , то това днес няма да се случи . Момичето незнаеше що е тъга , макар да познаваше всички други чувства само това и бе далечно . Тя обичаше хората около себе си , родители си , братята си , приятелите си , и онова момче , за което беше отредено специално място в сърцето и. Беше щастлива , о повярвайте ми никога не съм си мислел , че може да има по щастлив човек , та тя имаше всичко , за което всеки човек мечтае .
Времето минаваше и тя растеше , срещаше нови хора , различни , не като нея , някои от тях груби , несдържани , други нещастни , бедни , борещи се за оцеляване . Дните отлитаха и тя разбираше колко жесток е живота всъшност . Заедно с това тя се променяше , нещата не бяха такива както преди , тя ставаше друг човек , приятелите не можеха да я познаят , родителите и също и никой незнаеше какво всъщност ставаше с нея. А в действителност беше съвсем простично ,тя разбра ,че светът не е тъй розов както винаги си го представяла , наложи се да почне да работи , не от липса на средства а от непосимост към родителите си . Искаше да събере достатъчно пари за да се махне от тях , защото отношенията им не бяха така добри както преди . Работеше постоянно , имаше чести караници с баща й да работи по-малко , защото няма нужда , но тя не искаше и да чуе . Един ден след поредната караница на нашата приятелка с баща й , тя седна в ресторанта , който работеше и заплака , сърцето и бе обзето от странно чувтво , до сега непознато за нея . Когато един от другите служители забеляза ,че плаче я погледна и се зачуди какво ли може да има на такова прекрасно цвете като нея . Момчето беше на възраст колкото нея , леко изцапано от работа , но изглеждаше добро момче , имаше красиви сини очи , очи който никога не бух могъл да разбравя.Той седна до нея и я попита какво се е случило , не искаше да я гледа така тъжна , защото знаеше каква прекрасна усмивка има момичето и искаше да я вижда по-често.Тя разказа своята история , след разказа дори младежа се натъжи,покани я да излязат , а тя с удоволствие прие . Дните минаваха , а техните срещи ставаха все по-чести и по-чести , неусетно те станаха неразделни , бяха добри приятели , но осъзнаха , че за тях приятелството не е достатъчно и станаха още по-близки . Хората щом ги видеха и се радваха на щастието им . Те бяха наистина щастлива и не можеха да си представят да са далеч един от друг . В тази хубава лятна любов девойката се овличаше все повече и повече , тя забрави приятели си , не им се обаждаше вече , те я търсеха , но тя винаги беше заета , защото искаше да бъде все повече и повече време с човека , за който тя живееше.Дори вече не разговаряше със семейството си.Родителите и забелязваха това и се чудеха какво да правят , радваха се ,че дъщеря им е щастлива , но не разбираха защо тя се отдалечаваше от тях все повече и повече . Една вечер влюбените отидоха да гледат залеза – беше толкова красиво , наистина неописуема гледка , бяха толкова щастливи и влюбени и тя се разплака , Джеймс (така се казваше младежа за когото говорехме дотук ) се опита да я успокой , а тя му обесни , че е толкова щастлива и я е страх да не би тяхното щастие да бъде помрачено , тогава двамата решиха да избягат .
Няколко вечери след като им хрумна тази налудничева идея , събраха багажа си и посред нощ се качиха на първия влак и заминаха на другия край на страната , бяха щастлива , макар и безотговорни . Когато пристигнаха наеха един мотор
(защото Джеймс само това омееше да кара), за да се поразходят из града и да го опознаят , та нали това ще е новият им дом . Бяха толкова щастливи , караха из града , гледаха хората , колите , морето и залеза , когато тя го помоли да спре за да погледат залеза на спокойствие , той и каза , че ще спре следмалко на по-хубаво място , помоли я да си сложи каската и да се държи здраво за него , и да му обещае , че никога няма да се разделят , тя му каза колко много го обича . Той и повтори , че за него живот на този святт без нея няма и ,че я обича до болка ужасно много. След което катастрофираха . Беше оцеляла само тя . Джеймс беше разбрал , че спирачките не работят , за това я накара да сложи каската и да се държи , твърде много я обичаше , за да и каже истината , а и за него живот без нея на този свят нямаше,спаси я защото прекалено много я обичаше и не искаше да лиши света от прекрасната и усмивка.. а нея винаги ще я изгарят неговите красиви сини очи.



П.С : Дълго , някой ако има нерви да го прочете ще съм му много благодарна , краят предполагам , че до ден-два ще бъде променен . За състезание е ми е , така , че някой ако има по-добра идея за фин нека сподели . МЕрсии

[RudeBunny]

да си призная .. разплаках се на края ... от самото начало не ме грабна толкова,но този край направооо....

[Blab]

Някога имаше момиче , което имаше всичко – приятели , семейство , хубав дом , мечти ... момичето си имаше име , което няма да споменавам . Тя живееше прекрасно , събуждаше се с усмивка на лице , събуждаше се с мисълта , че денят и(?) ще бъде по-добър от вчерашния и , че ако някой я е натъжил с нещо вчера , то това днес няма да се случи . Момичето не_знаеше що е тъга , макар да познаваше всички други чувства, само това и бе далечно . Тя обичаше хората около себе си , родители си , братята си , приятелите си , и онова момче , за което беше отредено специално място в сърцето и. Беше щастлива , о повярвайте ми, никога не съм си мислел , че може да има по-щастлив човек , та тя имаше всичко , за което всеки човек мечтае .
Времето минаваше и тя растеше , срещаше нови хора , различни , не като нея , някои от тях -/, груби , несдържани , други - нещастни , бедни , борещи се за оцеляване . Дните отлитаха и тя разбираше колко жесток е животът всъщност . Заедно с това тя се променяше , нещата не бяха такива, както преди , тя ставаше друг човек , приятелите не можеха да я познаят , родителите и също и никой не_знаеше какво всъщност ставаше с нея. А в действителност беше съвсем простично ,тя разбра ,че светът не е тъй розов, както винаги си го бе представяла , наложи се да за/'почне да работи , не от липса на средства, а от непоносимост към родителите си . Искаше да събере достатъчно пари, за да се махне от тях , защото отношенията им не бяха така добри, както преди . Работеше постоянно , имаше чести караници с баща си да работи по-малко , защото няма нужда , но тя не искаше и да чуе . Един ден, след поредната караница на нашата приятелка с баща й , тя седна в ресторанта ,в който работеше, и заплака , сърцето и бе обвзето от странно чувство , досега непознато за нея . Когато един от другите служители забеляза ,че плаче, я погледна и се зачуди какво ли може да има на такова прекрасно цвете като нея . Момчето беше на възраст колкото нея , леко изцапано от работа , но изглеждаше добромомче, имаше красиви сини очи , очи които никога не бих могъл да забравя.Той седна до нея и я попита какво се е случило , не искаше да я гледа така тъжна , защото знаеше каква прекрасна усмивка има момичето и искаше да я вижда по-често.Тя разказа своята история , след разказа дори младежа се натъжи,покани я да излязат , а тя с удоволствие прие . Дните минаваха , а техните срещи ставаха все по-чести и по-чести , неусетно те станаха неразделни , бяха добри приятели , но осъзнаха , че за тях приятелството не е достатъчно и станаха още по-близки . Хората щом ги видеха се радваха на щастието им . Те бяха наистина щастливи и не можеха да си представят да са далеч един от друг . В тази хубава лятна любов девойката се увличаше все повече и повече, тя забрави приятелите си , не им се обаждаше вече , те я търсеха , но тя винаги беше заета , защото искаше да бъде все повече и повече време с човека , за който тя живееше.Дори вече не разговаряше със семейството си.Родителите и забелязваха това и се чудеха какво да правят , радваха се ,че дъщеря им е щастлива , но не разбираха защо тя се отдалечаваше от тях все повече и повече. Една вечер влюбените отидоха да гледат залеза – беше толкова красиво , наистина неописуема гледка , бяха толкова щастливи и влюбени и тя се разплака , Джеймс (така се казваше младежа, за когото говорехме дотук ) се опита да я успокои , а тя му обясни , че е толкова щастлива и я е страх да не би тяхното щастие да бъде помрачено , тогава двамата решиха да избягат .
Няколко вечери след като им хрумна тази налудничава идея , събраха багажа си и посред нощ се качиха на първия влак и заминаха на другия край на страната , бяха щастливи , макар и безотговорни . Когато пристигнаха наеха един мотор
(защото Джеймс само това умееше да кара), за да се поразходят из града и да го опознаят , та нали това ще е(нещо и времената мешаш) новият им дом . Бяха толкова щастливи , караха из града , гледаха хората , колите , морето и залеза , когато тя го помоли да спре, за да погледат залеза на спокойствие , той и каза , че ще спре след малко на по-хубаво място , помоли я да си сложи каската и да се държи здраво за него , и да му обещае , че никога няма да се разделят , тя му каза колко много го обича . Той и повтори , че за него живот на този святт без нея няма и ,че я обича до болка, ужасно много. След което катастрофираха . Беше оцеляла само тя . Джеймс беше разбрал , че спирачките не работят , затова я накара да сложи каската и да се държи , твърде много я обичаше , за да и каже истината , а и за него живот без нея на този свят нямаше,спаси я, защото прекалено много я обичаше и не искаше да лиши света от прекрасната и усмивка.. , а нея винаги ще я изгарят неговите красиви сини очи.

Така...дори в заглавието на темата имаше грешка...
Не се пише така...
За художествена стойност няма да говоря..., но поне коригирай грешките и повторенията си, оправи времената...

[Decu]

Хах...хубаво е, да. Но... защо не си измисли сама края...

[mechtaq_za_teb]

Това съм го чела и преди,но сега е написано много по-въздействащо,а края е ужасно тъжен

[sladkoto_mime_]

Хах...хубаво е, да. Но... защо не си измисли сама края...

За мен края е това , но просто скъпата ми учителка реши , че това не е най-подходящия завършек , за това реших да се допитам и до чуждото мнение

[sladkoto_mime_]

Това съм го чела и преди,но сега е написано много по-въздействащо,а края е ужасно тъжен

не може да си го чела другаде , защото всичко сам писала сама , а идеята за мотора съм я взела от един спомен

[Decu]

Това съм го чела и преди,но сега е написано много по-въздействащо,а края е ужасно тъжен

не може да си го чела другаде , защото всичко сам писала сама , а идеята за мотора съм я взела от един спомен

И аз съм го чела другаде...в един спам в скайп много хубава историйка, но накрая ест завършваше с "ако не изпратите това съобщени милион пъти, майка ви ще умре, а на вас ще ви окапе косата... " ... само че беше малко по-различно...

[sladkoto_mime_]

Това съм го чела и преди,но сега е написано много по-въздействащо,а края е ужасно тъжен

не може да си го чела другаде , защото всичко сам писала сама , а идеята за мотора съм я взела от един спомен

И аз съм го чела другаде...в един спам в скайп много хубава историйка, но накрая ест завършваше с "ако не изпратите това съобщени милион пъти, майка ви ще умре, а на вас ще ви окапе косата... " ... само че беше малко по-различно...

става въпрос за края там дето се качили на мотора , и се разбили в една стена , да именно заради тва нещо в скайп завършва така , а нз защо края не се харесва на госпожата ми.

[mechtaq_za_teb]

Това съм го чела и преди,но сега е написано много по-въздействащо,а края е ужасно тъжен

не може да си го чела другаде , защото всичко сам писала сама , а идеята за мотора съм я взела от един спомен

И аз съм го чела другаде...в един спам в скайп много хубава историйка, но накрая ест завършваше с "ако не изпратите това съобщени милион пъти, майка ви ще умре, а на вас ще ви окапе косата... " ... само че беше малко по-различно...

става въпрос за края там дето се качили на мотора , и се разбили в една стена , да именно заради тва нещо в скайп завършва така , а нз защо края не се харесва на госпожата ми.

Не знам защо не го харесва,но аз направо изтръпвам на края.Невроятно тъжен е и аз не бих го променила.

[Blab]

Когато пристигнаха наеха мотор
(защото Джеймс само това Умееше да кара), искаха да се разгледат града и да го опознаят , та нали това щеше да е/бъде новият им дом. Бяха толкова щастливи , пътешествайки през малките улички на китното градче(или нещо от сорта).Взираха се в хората , колите , морето и залеза...
Усмивка украси лицата им.Обичаха се...Далеч от миналото... попаднали в един по-добър свят, където всеки можеше да бъде себе си..., а любовта им - жива...
-Не мога да повярвам.... - възкликна/изуми се, сякаш на себе си, тя(/момичето/или името й.) - Ще успеем ли....всичко от начало...
Той я целуна по челото, притискайки я силно към себе си:
-Ще се преоткрием един друг стотици пъти.Ще се влюбвам в теб всеки ден...и всяко утро ще е по-слънчево от вчерашното...Всяка нощ луната ще е по-красива, а звездите ще нашепват пътя ни...И ще те обичам, както вчера, както днес...и утре...Ще те обичам по хиляди начини.Ще потъвам/се взирам в очите ти и те ще значат света за мен.Завинаги...безброй изгреви и залези....

И слънцето целуна игривите/солените/неуморните вълни...

Ето го моето предложение, подлежи на редакция, разбира се...., но аз ги оставям живи...., ако държиш мога и да ги "убия"...

[sladkoto_mime_]

be_true мерси за предложението , определено ми хареса идеята ще се консултирам с даскалката да видим тя какво ще предпочете - драматични , трагичен край или това , което ти предложи ии мерси

[Decu]

Това съм го чела и преди,но сега е написано много по-въздействащо,а края е ужасно тъжен

не може да си го чела другаде , защото всичко сам писала сама , а идеята за мотора съм я взела от един спомен

И аз съм го чела другаде...в един спам в скайп много хубава историйка, но накрая ест завършваше с "ако не изпратите това съобщени милион пъти, майка ви ще умре, а на вас ще ви окапе косата... " ... само че беше малко по-различно...

става въпрос за края там дето се качили на мотора , и се разбили в една стена , да именно заради тва нещо в скайп завършва така , а нз защо края не се харесва на госпожата ми.

Не знам защо не го харесва,но аз направо изтръпвам на края.Невроятно тъжен е и аз не бих го променила.

Ааа...и на мен много ми хареса ..първия път наистина е хубаво, но сега не ме трогна чак толкова...когато го прочетох за първи път ми стана много..тъжно.

[nymphetamine108]

Много красива история.... На края щях да се разрева ако не бях виждала същото в скайп
Малко правописа оправи, също премахне повторенията.....Иначе си е супер

[MiMcHeToOo]

аз явно не съм чела нещо като хората.. само дето не разбрах защо този Джеймс е решил да кара мотора след като е знаел, че спирачките не работят.. иначе да, хубаво е.

[Blab]

аз явно не съм чела нещо като хората.. само дето не разбрах защо този Джеймс е решил да кара мотора след като е знаел, че спирачките не работят.. иначе да, хубаво е.

доколкото аз разбрах той е опитал да спре(за да погледат залеза ), но спирачките са отказали...и така)

[MiMcHeToOo]

аз явно не съм чела нещо като хората.. само дето не разбрах защо този Джеймс е решил да кара мотора след като е знаел, че спирачките не работят.. иначе да, хубаво е.

доколкото аз разбрах той е опитал да спре(за да погледат залеза ), но спирачките са отказали...и така)

ама не бе виж "Джеймс беше разбрал , че спирачките не работят , за това я накара да сложи каската и да се държи , твърде много я обичаше , за да и каже истината , а и за него живот без нея на този свят нямаше,спаси я защото прекалено много я обичаше и не искаше да лиши света от прекрасната и усмивка.. а нея винаги ще я изгарят неговите красиви сини очи" .. коя истина не разбрах? от там почва тва със спирачките.. не мога да разбера нещо

[Blab]

хаха дам...малко фантастика да има - тя си е слагала каската в движение

[Decu]

хаха дам...малко фантастика да има - тя си е слагала каската в движение

Хахаха

абе много е хубаво...ама вече го бях чела

[sladkoto_mime_]

мии още не сам станала специалист по моторите .. ама другия път ще знам

[Fagile]

[quote="be_true"]

Така...дори в заглавието на темата имаше грешка...
Не се пише така...
За художествена стойност няма да говоря..., но поне коригирай грешките и повторенията си, оправи времената...

damz i kraq vs sa go 4eli... po-dobre sama si izmisli kraq

[bebe_s_bazuka]

Много е хубаво определено и е много въздеистващо едвам се здържах да не се разплача .Има нужда от малко корекции има още какво да се желае,но като цело е чудесно.Успех на авторката на съдтезанието

[Jenninka]

Някога имаше момиче , което имаше всичко – приятели , семейство , хубав дом , мечти ... момичето си имаше име , което няма да споменавам . Тя живееше прекрасно , събуждаше се с усмивка на лице , събуждаше се с мисълта , че денят и(?) ще бъде по-добър от вчерашния и , че ако някой я е натъжил с нещо вчера , то това днес няма да се случи . Момичето не_знаеше що е тъга , макар да познаваше всички други чувства, само това и бе далечно . Тя обичаше хората около себе си , родители си , братята си , приятелите си , и онова момче , за което беше отредено специално място в сърцето и. Беше щастлива , о повярвайте ми, никога не съм си мислел , че може да има по-щастлив човек , та тя имаше всичко , за което всеки човек мечтае .
Времето минаваше и тя растеше , срещаше нови хора , различни , не като нея , някои от тях -/, груби , несдържани , други - нещастни , бедни , борещи се за оцеляване . Дните отлитаха и тя разбираше колко жесток е животът всъщност . Заедно с това тя се променяше , нещата не бяха такива, както преди , тя ставаше друг човек , приятелите не можеха да я познаят , родителите и също и никой не_знаеше какво всъщност ставаше с нея. А в действителност беше съвсем простично ,тя разбра ,че светът не е тъй розов, както винаги си го бе представяла , наложи се да за/'почне да работи , не от липса на средства, а от непоносимост към родителите си . Искаше да събере достатъчно пари, за да се махне от тях , защото отношенията им не бяха така добри, както преди . Работеше постоянно , имаше чести караници с баща си да работи по-малко , защото няма нужда , но тя не искаше и да чуе . Един ден, след поредната караница на нашата приятелка с баща й , тя седна в ресторанта ,в който работеше, и заплака , сърцето и бе обвзето от странно чувство , досега непознато за нея . Когато един от другите служители забеляза ,че плаче, я погледна и се зачуди какво ли може да има на такова прекрасно цвете като нея . Момчето беше на възраст колкото нея , леко изцапано от работа , но изглеждаше добромомче, имаше красиви сини очи , очи които никога не бих могъл да забравя.Той седна до нея и я попита какво се е случило , не искаше да я гледа така тъжна , защото знаеше каква прекрасна усмивка има момичето и искаше да я вижда по-често.Тя разказа своята история , след разказа дори младежа се натъжи,покани я да излязат , а тя с удоволствие прие . Дните минаваха , а техните срещи ставаха все по-чести и по-чести , неусетно те станаха неразделни , бяха добри приятели , но осъзнаха , че за тях приятелството не е достатъчно и станаха още по-близки . Хората щом ги видеха се радваха на щастието им . Те бяха наистина щастливи и не можеха да си представят да са далеч един от друг . В тази хубава лятна любов девойката се увличаше все повече и повече, тя забрави приятелите си , не им се обаждаше вече , те я търсеха , но тя винаги беше заета , защото искаше да бъде все повече и повече време с човека , за който тя живееше.Дори вече не разговаряше със семейството си.Родителите и забелязваха това и се чудеха какво да правят , радваха се ,че дъщеря им е щастлива , но не разбираха защо тя се отдалечаваше от тях все повече и повече. Една вечер влюбените отидоха да гледат залеза – беше толкова красиво , наистина неописуема гледка , бяха толкова щастливи и влюбени и тя се разплака , Джеймс (така се казваше младежа, за когото говорехме дотук ) се опита да я успокои , а тя му обясни , че е толкова щастлива и я е страх да не би тяхното щастие да бъде помрачено , тогава двамата решиха да избягат .
Няколко вечери след като им хрумна тази налудничава идея , събраха багажа си и посред нощ се качиха на първия влак и заминаха на другия край на страната , бяха щастливи , макар и безотговорни . Когато пристигнаха наеха един мотор
(защото Джеймс само това умееше да кара), за да се поразходят из града и да го опознаят , та нали това ще е(нещо и времената мешаш) новият им дом . Бяха толкова щастливи , караха из града , гледаха хората , колите , морето и залеза , когато тя го помоли да спре, за да погледат залеза на спокойствие , той и каза , че ще спре след малко на по-хубаво място , помоли я да си сложи каската и да се държи здраво за него , и да му обещае , че никога няма да се разделят , тя му каза колко много го обича . Той и повтори , че за него живот на този святт без нея няма и ,че я обича до болка, ужасно много. След което катастрофираха . Беше оцеляла само тя . Джеймс беше разбрал , че спирачките не работят , затова я накара да сложи каската и да се държи , твърде много я обичаше , за да и каже истината , а и за него живот без нея на този свят нямаше,спаси я, защото прекалено много я обичаше и не искаше да лиши света от прекрасната и усмивка.. , а нея винаги ще я изгарят неговите красиви сини очи.

Така...дори в заглавието на темата имаше грешка...
Не се пише така...
За художествена стойност няма да говоря..., но поне коригирай грешките и повторенията си, оправи времената...

Ти май се имаш за много грамотна,но не знаеш ,че глаголите се пишат отделно от "не".Пример : "не зная","не говоря",и в нашия случай "не знаеше", което ти си сметнала за грешно.Хубаво е ,че обичаш да критикуваш ,но ме издразни факта ,че го правиш не на място.

[Blab]

Някога имаше момиче , което имаше всичко – приятели , семейство , хубав дом , мечти ... момичето си имаше име , което няма да споменавам . Тя живееше прекрасно , събуждаше се с усмивка на лице , събуждаше се с мисълта , че денят и(?) ще бъде по-добър от вчерашния и , че ако някой я е натъжил с нещо вчера , то това днес няма да се случи . Момичето не_знаеше що е тъга , макар да познаваше всички други чувства, само това и бе далечно . Тя обичаше хората около себе си , родители си , братята си , приятелите си , и онова момче , за което беше отредено специално място в сърцето и. Беше щастлива , о повярвайте ми, никога не съм си мислел , че може да има по-щастлив човек , та тя имаше всичко , за което всеки човек мечтае .
Времето минаваше и тя растеше , срещаше нови хора , различни , не като нея , някои от тях -/, груби , несдържани , други - нещастни , бедни , борещи се за оцеляване . Дните отлитаха и тя разбираше колко жесток е животът всъщност . Заедно с това тя се променяше , нещата не бяха такива, както преди , тя ставаше друг човек , приятелите не можеха да я познаят , родителите и също и никой не_знаеше какво всъщност ставаше с нея. А в действителност беше съвсем простично ,тя разбра ,че светът не е тъй розов, както винаги си го бе представяла , наложи се да за/'почне да работи , не от липса на средства, а от непоносимост към родителите си . Искаше да събере достатъчно пари, за да се махне от тях , защото отношенията им не бяха така добри, както преди . Работеше постоянно , имаше чести караници с баща си да работи по-малко , защото няма нужда , но тя не искаше и да чуе . Един ден, след поредната караница на нашата приятелка с баща й , тя седна в ресторанта ,в който работеше, и заплака , сърцето и бе обвзето от странно чувство , досега непознато за нея . Когато един от другите служители забеляза ,че плаче, я погледна и се зачуди какво ли може да има на такова прекрасно цвете като нея . Момчето беше на възраст колкото нея , леко изцапано от работа , но изглеждаше добромомче, имаше красиви сини очи , очи които никога не бих могъл да забравя.Той седна до нея и я попита какво се е случило , не искаше да я гледа така тъжна , защото знаеше каква прекрасна усмивка има момичето и искаше да я вижда по-често.Тя разказа своята история , след разказа дори младежа се натъжи,покани я да излязат , а тя с удоволствие прие . Дните минаваха , а техните срещи ставаха все по-чести и по-чести , неусетно те станаха неразделни , бяха добри приятели , но осъзнаха , че за тях приятелството не е достатъчно и станаха още по-близки . Хората щом ги видеха се радваха на щастието им . Те бяха наистина щастливи и не можеха да си представят да са далеч един от друг . В тази хубава лятна любов девойката се увличаше все повече и повече, тя забрави приятелите си , не им се обаждаше вече , те я търсеха , но тя винаги беше заета , защото искаше да бъде все повече и повече време с човека , за който тя живееше.Дори вече не разговаряше със семейството си.Родителите и забелязваха това и се чудеха какво да правят , радваха се ,че дъщеря им е щастлива , но не разбираха защо тя се отдалечаваше от тях все повече и повече. Една вечер влюбените отидоха да гледат залеза – беше толкова красиво , наистина неописуема гледка , бяха толкова щастливи и влюбени и тя се разплака , Джеймс (така се казваше младежа, за когото говорехме дотук ) се опита да я успокои , а тя му обясни , че е толкова щастлива и я е страх да не би тяхното щастие да бъде помрачено , тогава двамата решиха да избягат .
Няколко вечери след като им хрумна тази налудничава идея , събраха багажа си и посред нощ се качиха на първия влак и заминаха на другия край на страната , бяха щастливи , макар и безотговорни . Когато пристигнаха наеха един мотор
(защото Джеймс само това умееше да кара), за да се поразходят из града и да го опознаят , та нали това ще е(нещо и времената мешаш) новият им дом . Бяха толкова щастливи , караха из града , гледаха хората , колите , морето и залеза , когато тя го помоли да спре, за да погледат залеза на спокойствие , той и каза , че ще спре след малко на по-хубаво място , помоли я да си сложи каската и да се държи здраво за него , и да му обещае , че никога няма да се разделят , тя му каза колко много го обича . Той и повтори , че за него живот на този святт без нея няма и ,че я обича до болка, ужасно много. След което катастрофираха . Беше оцеляла само тя . Джеймс беше разбрал , че спирачките не работят , затова я накара да сложи каската и да се държи , твърде много я обичаше , за да и каже истината , а и за него живот без нея на този свят нямаше,спаси я, защото прекалено много я обичаше и не искаше да лиши света от прекрасната и усмивка.. , а нея винаги ще я изгарят неговите красиви сини очи.

Така...дори в заглавието на темата имаше грешка...
Не се пише така...
За художествена стойност няма да говоря..., но поне коригирай грешките и повторенията си, оправи времената...

Ти май се имаш за много грамотна,но не знаеш ,че глаголите се пишат отделно от "не".Пример : "не зная","не говоря",и в нашия случай "не знаеше", което ти си сметнала за грешно.Хубаво е ,че обичаш да критикуваш ,но ме издразни факта ,че го правиш не на място.

Аз не се имам за грамотна, аз съм такава!Добавила съм интервал между "не" и "знаеше"...Май ти си тази/този(но залагам на "тази" ), която/който не е наясно и не знае кога да критикува и кога да замълчи

[Jenninka]

Някога имаше момиче , което имаше всичко – приятели , семейство , хубав дом , мечти ... момичето си имаше име , което няма да споменавам . Тя живееше прекрасно , събуждаше се с усмивка на лице , събуждаше се с мисълта , че денят и(?) ще бъде по-добър от вчерашния и , че ако някой я е натъжил с нещо вчера , то това днес няма да се случи . Момичето не_знаеше що е тъга , макар да познаваше всички други чувства, само това и бе далечно . Тя обичаше хората около себе си , родители си , братята си , приятелите си , и онова момче , за което беше отредено специално място в сърцето и. Беше щастлива , о повярвайте ми, никога не съм си мислел , че може да има по-щастлив човек , та тя имаше всичко , за което всеки човек мечтае .
Времето минаваше и тя растеше , срещаше нови хора , различни , не като нея , някои от тях -/, груби , несдържани , други - нещастни , бедни , борещи се за оцеляване . Дните отлитаха и тя разбираше колко жесток е животът всъщност . Заедно с това тя се променяше , нещата не бяха такива, както преди , тя ставаше друг човек , приятелите не можеха да я познаят , родителите и също и никой не_знаеше какво всъщност ставаше с нея. А в действителност беше съвсем простично ,тя разбра ,че светът не е тъй розов, както винаги си го бе представяла , наложи се да за/'почне да работи , не от липса на средства, а от непоносимост към родителите си . Искаше да събере достатъчно пари, за да се махне от тях , защото отношенията им не бяха така добри, както преди . Работеше постоянно , имаше чести караници с баща си да работи по-малко , защото няма нужда , но тя не искаше и да чуе . Един ден, след поредната караница на нашата приятелка с баща й , тя седна в ресторанта ,в който работеше, и заплака , сърцето и бе обвзето от странно чувство , досега непознато за нея . Когато един от другите служители забеляза ,че плаче, я погледна и се зачуди какво ли може да има на такова прекрасно цвете като нея . Момчето беше на възраст колкото нея , леко изцапано от работа , но изглеждаше добромомче, имаше красиви сини очи , очи които никога не бих могъл да забравя.Той седна до нея и я попита какво се е случило , не искаше да я гледа така тъжна , защото знаеше каква прекрасна усмивка има момичето и искаше да я вижда по-често.Тя разказа своята история , след разказа дори младежа се натъжи,покани я да излязат , а тя с удоволствие прие . Дните минаваха , а техните срещи ставаха все по-чести и по-чести , неусетно те станаха неразделни , бяха добри приятели , но осъзнаха , че за тях приятелството не е достатъчно и станаха още по-близки . Хората щом ги видеха се радваха на щастието им . Те бяха наистина щастливи и не можеха да си представят да са далеч един от друг . В тази хубава лятна любов девойката се увличаше все повече и повече, тя забрави приятелите си , не им се обаждаше вече , те я търсеха , но тя винаги беше заета , защото искаше да бъде все повече и повече време с човека , за който тя живееше.Дори вече не разговаряше със семейството си.Родителите и забелязваха това и се чудеха какво да правят , радваха се ,че дъщеря им е щастлива , но не разбираха защо тя се отдалечаваше от тях все повече и повече. Една вечер влюбените отидоха да гледат залеза – беше толкова красиво , наистина неописуема гледка , бяха толкова щастливи и влюбени и тя се разплака , Джеймс (така се казваше младежа, за когото говорехме дотук ) се опита да я успокои , а тя му обясни , че е толкова щастлива и я е страх да не би тяхното щастие да бъде помрачено , тогава двамата решиха да избягат .
Няколко вечери след като им хрумна тази налудничава идея , събраха багажа си и посред нощ се качиха на първия влак и заминаха на другия край на страната , бяха щастливи , макар и безотговорни . Когато пристигнаха наеха един мотор
(защото Джеймс само това умееше да кара), за да се поразходят из града и да го опознаят , та нали това ще е(нещо и времената мешаш) новият им дом . Бяха толкова щастливи , караха из града , гледаха хората , колите , морето и залеза , когато тя го помоли да спре, за да погледат залеза на спокойствие , той и каза , че ще спре след малко на по-хубаво място , помоли я да си сложи каската и да се държи здраво за него , и да му обещае , че никога няма да се разделят , тя му каза колко много го обича . Той и повтори , че за него живот на този святт без нея няма и ,че я обича до болка, ужасно много. След което катастрофираха . Беше оцеляла само тя . Джеймс беше разбрал , че спирачките не работят , затова я накара да сложи каската и да се държи , твърде много я обичаше , за да и каже истината , а и за него живот без нея на този свят нямаше,спаси я, защото прекалено много я обичаше и не искаше да лиши света от прекрасната и усмивка.. , а нея винаги ще я изгарят неговите красиви сини очи.

Така...дори в заглавието на темата имаше грешка...
Не се пише така...
За художествена стойност няма да говоря..., но поне коригирай грешките и повторенията си, оправи времената...

Ти май се имаш за много грамотна,но не знаеш ,че глаголите се пишат отделно от "не".Пример : "не зная","не говоря",и в нашия случай "не знаеше", което ти си сметнала за грешно.Хубаво е ,че обичаш да критикуваш ,но ме издразни факта ,че го правиш не на място.

Аз не се имам за грамотна, аз съм такава!Добавила съм интервал между "не" и "знаеше"...Май ти си тази/този(но залагам на "тази" ), която/който не е наясно и не знае кога да критикува и кога да замълчи

Обикновено ,когато се слага свръзка между две думи ,се прави така ,както ти си го направила- "не_нормален".И е супер ,че се имаш за грамотна ,но се разделя с чертичка ,когато думите не трябва да са сляти. Пример: "не|говори" ,а не с долно тире.