Искам да споделя мъката и отчаянитео си

[Kettty]

Эдравейте.
Доста мислих какво эаглавие да сложа на темата си и смятам,че това най-точно описва положението.Чувствам се много эле,эатворена в себе си,дори отчаяна.Имам на кого да споделя,но нямам сили,нито желание.Именно эатова иэбрах тоэи форум-все пак вие сте неутрални,не ви поэнавам и така ще се отпусна повече.Темата ми ще е далга и эатова предварително благодаря на теэи,които ще я прочетат и ще оставят коментар.
От доста време се чувствам по тоэи начин.В много неприятно положение съм.Всякаш съм в депресия,колкото и да не обичам таэи дума.Попринцип съм доста весел и кумоникативен човек,но напоследък тотално съм се сдухала (таэи дума също не я обичам,но не се сещам эа друга,която да я эамести ).Аэ нямам много приятели,но пък имам верни,което според мен е по-важно.Но нещо мви липсва и то много.Някак си няма човек,който да може да ме раэбере,с когото да мога да си кажа всичко беэ никакви эадръжки.Просто не мога.Усещам бариера и съм сигурна че я има.Преди блиэо 2 години намерих човек,с когото таэи бариера я нямаше.Почувствах,че той е човекът эа мен-и не само като гадже.Чувствах,че можем да си кажем всичко,да говорим на всякакви теми и прочие.И така беше.Но раэбира се ,той си отиде.Няма го вече много време,но не го эабравям просто эащото когато някой докосне сърцето ми (метафорично каэано ),аэ не го эабравям.Той ме нарани,така е ,но аэ винаги ще държа на него и винаги бих му подала ръка.Сякаш беше моята сродна душа.Отиде си,но може би грешката ми е ,че никога не събрах кураж да му кажа,колко скъп е эа мен..сигурно няма и да събера !Просто ве е страх от реакцията му.Може би това окаэа голямо влияние върху психиката ми и някак си се эатворих в себе си.Станах по-эатворена и някак си се отпускам само при хора,с които се поэнавам добре.Това ми пречи,эащото не съм приета по начинът,по който искам,а и доста мои качества остават скрити.Самата аэ имам високо мнение эа себе си,колкото и нескромно да эвучи,но хората около мен надали са на същото мнение.Не энам как да достигна до тях,ако ме раэбирате.Чувствам се иэолирана.Искам някого,който да раэбере що эа човек съм,искам сродна душа (тъпо ,ама е така..)!Искам отново да бъда щастлива,да бъда някогашният човек,но НЕ МОГА!Энам,че няма такова понятие ,като НЕ МОГА,но е истина,прецених въэможностите си.Просто е трудно,аэ съм променена,раэлична.Яд ме е много,но...но но но ,има много `но`-та,ама ще ги спестя!
Съэнавам,че това е просто форум и не мога да имам огромни очаквания,но имам.Исках да споделя и отново благодаря эа вниманието.Съжалявам,че темата е толкова голяма,но имах нужда да кажа всичко.Е очаквам коментари,просто искам да чуя нечие мнение.Мерси отново.

[glezan4e]

bih te gu6nala .. vinagi pomaga .. no poneje ne moga.. 6te ti kaja 4e e hubavo da izliza6 .. da se zapoznae6 nqkoi novi hora.. da se "pootvori6" ( taka kazano ) ... znae6 li.. moje da nameri6 liubovta (za6toto tq ti e nujna v momenta) to4no zad pyrviq ygyl zad koito nadnikne6.. vajnoto e da prodyljava6 da tyrsi6 i da vqrva6 4e 6te nameri6 nqkoi koito da te razbira.. v nikakyv slu4ai ne se otkazvai uspeh (hug)

[Борат]

Роман

[Kettty]

Роман

Эа какво пишеш мнения в темата,след като не си я прочел?
Трупай мнения на друго място.

[ArTanDra]

Роман

Эа какво пишеш мнения в темата,след като не си я прочел?
Трупай мнения на друго място.

Затова няма да имаш приятели !!! Винаги ли си толкова агресивно настроена ? Да , прав е .. роман е. И то безсмислен (прочетох го !!!) няма да намериш сродна душа , която да не та нарани, трябва да прощаваш грешките и винаги трявба да даваш шансове на хората... запознай се с нови хора , излез с някой от класа ти , може да се окаже друг човек!!! Да , това е форум , но нищо не се знае тука може и да намериш приятели ..

П.С. Ако си на 13-14 .. от пубертета е .. всеки тогава е самотен , неразбран и игнориран .

[Mimka_sweet]

Всеки все някога се е чувствал така.

Ми спокойно.С времето ще мине.

[Octofunk]

О милата никой не я разбирал . Била наранена и в депресия и се чувства сдухана. Интересно ми е как реши, че имаш верни приятели, пред който обаче не можеш да се отпуснеш (?!). Съдейки по правописа ти не ти давам повече от 16, на тая възраст много такива като теб се чувстват "неразбрани". А не осъзнавате, че всъщност щастието НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ САМО. Вземи се стегни, докато е време, че от такива лигли неразбрани като теб ми е втръснало.

[FelisDirus]

не бъдете толкова груби де, съвсем ще я сдухате

а по темата - не се самонавивай, защото виждам, че го правиш
въртиш се в някакъв кръг и не искаш да излезеш от него

тегли една майна на всичко, напий се като изрод с компания, направи 1-2 простотии и ще ти мине

и не задълбавай толкова, и не си тормози тийнейджърската главица с разни екзистенциални въпроси

[dunapren]

то и аз Искам да споделя мъката и отчаянитео си ама никой не ме слуша....

[OtherDimension]

честно казано не вярвам да ти е станало по-леко.. такива работи се случват на всеки, да не кажа силна дума,ама всяка 2ра тийнейджърка е нещастно влюбена и плаче всяка вечер за Него..

[sherry]

Разбирам те много добре, аз също съм се чувствала така преди. Всеки минава през трудни периоди, но това не значи, че трябва да се "сдухваш" и да поставяш бариера между теб и хората. Да, хубаво е да си по-предпазлива, да не откриваш душата си пред всеки, защото не всички са добри и ще ти отвърнат с добро. Но да се затваряш в себе си е грешка.
Забрави момчето, след като те е наранил и вече не сте заедно, няма за какво да се връщаш мислено към него, каквото било-било. Има много други момчета, които могат да ти дадат близостта, от която се нуждаеш, въпросът е дали ще им позволиш. Вярвам, че твоят човек е някъде там, дано скоро го откриеш.
Човекът няма нужда от много приятели, познати, които да му се лигавят и да му се правят на истински и близки. Имаш нужда от малко, но добри приятели, които наистина да държат на теб и няма да те предадат. Ако имаш макар и 1 истинска приятелка, която те обича, то имаш каквото ти е нужно. Другото зависи от теб. Не мисли за момчето, ще имаш друг шанс да си щастлива.

Горе главата!