Когато някой си отиде,а ти не си го спрял,
тогаз боли най-силно,защото виждаш колко шансове си пропилял...
Веднъж когато някой каже Сбогом ти не можеш да го спреш.
Света обръщаш,плачеш и защо отива си от теб не можеш да го разбереш!
Когато сам оставаш в този свят суров,
тогава и най-ценното си даваш,за да върнеш пак оназ любов...
Ала всичко мрачно,черно свило се е в твоето сърце!
Сякаш щастие било е за последно и сега изписва се тъга на твоето лице.
Нямаш глас,а ти се иска да крещиш!
Но виждаш,любовта далече е от теб и трябва вече с нея ти да се простиш!
И тогаз сърцето много страда,
иска миналото да се върне,но усеща как в забравата пропада!!!
....Когато много време мине,а в тебе още тръпва любовта,
тогава ти разбираш,че живял си и живееш с онази болка и тъга....
И вече спира да боли,няма и следа върху лицето от сълзи!
Но няма и усмивка да гори,а хубав,но отминал спомен в душата ти пълзи...