Случвало ли ви се е да срещнете човек от противоположен пол със който да си приличате ужасно много като харектер, като чувствителност, да си дъвършвате мислите понякога.... звучи малко плашещо даже.... е на мен ми се случи. И двамата имаме този проблем - че сме влюбчиви и бързо се привързваме към някого.

Започнахме от невинно писане в един саит за запознанства, не ги одобрявам тези саитове по принцип, но...просто се случи. 1 седмица по късно се запознахме, аз работя като барман в едно заведение, тя доиде събота вечер със 2-ма неини приятели (момче и момиче - гаджета са )и таман свъшвах смяна, покани ме да идем на дискотека, приех естественно, изкарахме си около 2-3 много хубави часа, постоянно си говорихме за нещо, гушкахме се, не стигнахме до нищо по сериозно. Уж се разбрахме да се опознаваме бавно.

В краина сметка какво стана - на следващата седмица пак трябваше да се видим, но нейните приятели не и се обадили и тя нямаше как да доиде (тя живее с съседния квартал и няма как да доиде сама, нито пък аз имам кола... ) и вечерта пропадна. Нормално е на човек да му стане гадно.

На следващия ден си поговорихме, тя започна да забелязва, че има нещо в мен, че я приямам по на сериозно, много пъти повтори че не иска да я приемам така, че и на нея и става гадно защото неможе да си изпълни обещанията, който ми е дала, че всичко се случва прекалено бързо. След това почна да ми казва, че имало проблеми в тях, че неможе да почне връзка с някого, че дори и да почнела щяло да е за кратко, а тя неискала кратка връзка (и наистина има някакви проблеми в тях но неиска да ми каже какви са наистина покраи баща й и баба й нещо незнам...) спомена че и двамата няма да издържим на такава връзка, и настояваше да говорим очи в очи по тази тема, но все нямаше време да ми отдели, беше ми обещата, че на другия ден ще се видим, но пак изкочиха някакви проблеми в тях...пак някакви такива незнам....стана ми гадно
Помислих че най-после съм попаднал на човек, но все някаква пречка излиза насреща...

Снощи проведохме по телефона може би последния си разговор, в който и казах, че за мен приятелсво м/у момче и момиче не съсществува, защото това си е метафора няма такова нещо и че ще е по-добре, ако изобще спрем да си говорим... молеше ме поне да си говорим от време на време, да не и се сърдя и да не я намразвам, и да я разбера - заради проблемите който имала в тях...каза ми извинявай безброи пъти, и пак искаше да се видим и да говорим очи в очи за това, но след безброините празни нейни обещания просто нямаше за кога вече.... винаги съм се опитвал да разбера момичетата и нищо не се е получавало, сега попаднах на момиче който ме разбираше, всичко изглеждаше толкова лесно и вървеше лесно, но явно пак съдбата е била срещу мен.

Защо ? защо ? защо ?
писна ми неиздържам вече....
Къде сгреших ? Мога ли да поправа това ? Дали си заслужава ? Приятели даите ми някакъв съвет, много малко станаха хората, с който мога да говоря за това... незнам какво става вече с мен имам чуството че ще му изтърва края на всичко вече....