Режисьорът в интервю за Ирина Гигова от в. "Новинар":
И в Ренесанса е имало чалга
- Проф. Азарян, едва ли поставяте "Дванайста нощ" само с мъже актьори единствено заради смехотворния ефект, нали?
- Не, нито пък от вярност към традициите на Елизабетинския театър. А защото в "Дванайста нощ" темата е заблудата - поне аз така "чета" пиесата. Недоразумението като класически похват в комедиите на Аристофан например` при Шекспир добива по-дълбок смисъл. По-скоро става въпрос за заблуда. Човек е надарен със сетива да гледа и да вижда, но по-често гледа, без да вижда. Това е заложено у него, не е въпрос на обстоятелства.
- Какво "видяхте" вие при своя четвърти сценичен прочит на пиесата?
- Ето един дребен на пръв поглед факт: за да си намери работа, Виола е принудена да се преструва на мъж, да играе роля. Значи, казано на днешен език, има дискриминация спрямо жените. По инерция се смята, че князът е извисен ренесансов герой - обичал музиката, стиховете. Всъщност, като погледнеш, вкусът му е доста съмнителен - той е пошъл текстописец на ренесансова чалга. И уж е влюбен в графинята, а нито веднъж не отива лично да й предложи сърцето си - що за любов е това? Оливия пък се е оттеглила от светските радости, защото е в траур, а хлътва по първия, който й се представя. И групичката около сър Тоби не са безобидни смешници - те правят така, че Малволио наистина да полудее. Тези и други неща ми дават основание да прочета пиесата като жестока приказка, която започва забавно, но постепенно се "втвърдява".
- Ще открият ли себе си днешните зрители в приказната Илирия?
- Илирия в нашето решение е мултиетническо княжество - мечтата на глобалистите. Там има различни етнически интонации и, бих казал, няма конфликти на религиозна, етническа и политическа основа. Следователно би трябвало да бъде една Аркадия, същински Рай. Всички смятат, че като се решат тези проблеми, нещата ще бъдат наред. Но те продължават да не са, защото онова, което куца, е в самия човек. Конфликтите се пораждат от неспособността на хората да общуват разумно - на базата на рациото и на "виждането".