*ТЕАТЪР*

[Blab]

.................................................. .."В полите на Витоша".................................................. ...

автор: П.К. Яворов
режисьор: Лилия Абаджиева
сценография и костюми: Васил Абаджиев

участват:
*Пенко Господинов
*Петър Калчев
*Емил Котев
*Евгени Будинов
*Стоян Младенов
*Христина Караиванова
*Светлана Янчева
*Василена Атанасова
*Александър Димов

"Дори и да познавате в детайли яворовата драма, смелите сценични решения ще ви открехнат нови посоки. Отдавна Лилия Абаджиева се прицелва "В полите на Витоша" – като единствената българска пиеса, която я интересува, но сега се осмелява да я постави, без да си слага прегради и ограничения. Сред декорите намира място и за ритмичното слово на Яворов.
"Трудно може да се каже, че това е просто драма. По-скоро просто много голяма част от личната драма и любовна история на Яворов с Мина", пояснява Лилия Абаджиева.
Без никакви колебания режисьорката поверява ролята на Христофоров на новата звезда на българския театър - Пенко Господинов. И не се ограничават само с написания образ: "По-скоро се опирахме на изследванията и на личността на Яворов. И мисля, че Пенко се справи вълнуващо и едновременно респектиращо".
Мистерията "Яворов" отново е на ход, с тази "класически" съвременна история за любов, смърт и власт."
Галя Крайчовска,
БНТ

“В полите на Витоша” е българският отговор на “Ромео и Жулиета”

Този текст сякаш крещи, че е писан от поет, твърди Лили Абаджиева. Може би за да го подчертае, тя е вплела в тъканта на представлението строфи от най-покъртителните любовни стихове на Яворов, а музиката - от класика до балада на "Бийтълс" - е действащото лице, което нито за миг не слиза от сцената. По време на спектакъла зрителят се чувства и като на концерт, и като на кино, и като на площадно куклено шоу, и като на балет. Но най-вече като на режисьорски театър от висока класа. На моменти актьорите си "присвояват" отсечените движения и изострената мимика на героите от немите филми, а дикторски глас "чете" зад кадър всички реплики. Друг път, за да смирят мелодраматизма на ситуацията, разиграват прочутия епизод на гробищата като изящна и малко комична балетна миниатюра високо на фона на синьото небе от декора. В смъртта си пък Мила е като марионетка, на която са прерязали конците. Появяват се и доста от символите, "патентовани" от Абаджиева в други постановки. Например вода се лее в изобилие - тя служи и за политически оплювания (в буквалния смисъл) и като олицетворение на пречистване и отдаване, когато Мила изсипва порцелановата кана в еротична игра в квартирата на Христофоров... С работата си над безсмъртната история за погубена любов, власт и гибел в пиесата на Яворов, която определя като откровена реплика на "Ромео и Жулиета", режисьорката сякаш поднася поклон пред гения на българския класик. Но поклон не почтителен и смирен, а непокорен и дързък, както обичайно нестандартната Абаджиева се отнася с авторитетите.

Ирина Гигова,
в. Новинар

СНИМКИ
dnes.bg - Елена, с която се съгласявам...този път...