представлението беше много добро, който е пропуснал, може да се яде от яд:Д
//много добре снимано, с една страхотна игра и любопитни драматургични/режисьорски хрумки (особено любовните и постлюбовните сцени). само публиката беше прецакана с това разположение в рамката на сцената, но... шанс:Д
това е една от любимите ми поетични любовни хомо истории.
репликата на Матилде (съпругата на Верлен) - "Не разбирам как човек като теб може да пише поезия" се яви като смислов и емоционален връх в тази постановка. просто <3