според мен, пък, постановката е ужасяващо слаба. не мога да си обясня масовите прехласвания по "гения" на Мариус, затова не се и опитвам.

за сметка на това, "Балкански синдром" му се е получил, и още как. поне в моите очи и шантави възприятия, постановката приема формата на добре осъществен експеримент. (макар да имам известни съмнения дали режисьорът изобщо си е поставил за цел постигнатите резултати)
* Разчитането на текста е неочаквано. (любимата ми част на "Мисията - невъзможна", през соц. метафора, разтегната до границите на абсурдното)
* много, много, мнооого селяния, яко тъпи бъзици и просташки подмятания (на които публиката се вие в конвулсии от смях, между изригвания в темерутски аплодисменти)
* Стратиев е в списъка с любимите ми хора евър, а Мариус уж добре го е прочел. дано не е само на думи. Текстът не се чува от публиката (която се ослушва за смешки, разбира се, но каквото си отгледаш, това ще... да), дори на 1/2, съответно - не се разбира. Но "смешното" е налице - ура!

разни приятни изненади:
* невероятната пластичност на Антоний
* добрата игра на Стоян Младенов (честно, изненадва ме за 1-ви път)
неприятни:
* нивото на публиката, също и настроението в театъра, червеното време може да се води свършило, обаче сега се чувства задушаването, не мисля, че ще се търпи дълго.
* актьор като Емил Котев в ролята на храстче
* селянията, която Мариус извежда на сцената (смисълът, ако допуснем, че такъв има (а аз винаги търся за смисъл) , не достига до главите на масите, които, както дочух, харесват най-много Евгени и Албена Михова.) lame.

ПП: Ако искате вярвайте, но си падам лаконична:Д
//не мога да редактирам, защото скролът все още е прецакан