Какво мислите става ли или не?

След дълго време в любов,радост и накрая все мъка
отново облакът със гняв се "пука".
И накрая на тунела се вижда светлина,
мека,нежна и приятна - това е Тя...
Бях съсипан,негативен и загърбил всичко около мен.
Пълно е с радост,но в моят свят от тъга бях заобиколен.
Стана странно,виртуално се запознахме.
Сега се радвам,че да си пишем неспряхме.
Живея за теб,чакам да те чуя,видя всеки ден.
Дано и на теб наистина ти е приятно с мен.
Странно е - когато вали то е като изведро.
Не само времето,но и аз съм тъжен щом сълза се отрони от твоето око.
Прочети го пак и разбери,че ти ме "грабна".
Дори ти да не,аз мисля за теб и това не прави съдбата ми гадна.
Когато погледна едно цвете - виждам лицето ти в него.
Поглеждам пак,виждам те и настъпва хаус в моето его.
Но ето...
...вече съм сигурен в това.
Имам чувства към теб,обичам те,казвам ДА!

т.1 от Правилника!

Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3