Неутешим

[judeida]

Неутешим

Неутешима бях, когато ме
остави с разплакани очи
на прага, наскърбено до
болка бях, когато ме целуна
за последно. Безпределна
ярост в мен изплува, когато ме
заряза заради поредната курва.
Но сега неутешимият си ти,защото
разбра колко много сгреши и
сега с умоляващи очи казваш
ми:Прости! Но аз ще постъпя както
постъпи ти и неутешим ще те
оставя да бъдеш ти.

[^Sam90^]

Хм... малко май не си на ясно как да подредиш един стих - не е хубаво да пренасяш края на мисълта на различен ред, от началото.
Накрая ти се повтаря "ти" (и не само там, но там е най-натрапчиво), а и малко ти се мешат стиловете - уж става дума за тъга, която обикновено се свързва с нежност и сълзи, а ти използваш "ку*ва" - или го правиш цялото вългарно с лека закачка, или го правиш на книжовен език.

[judeida]

Мерси за откровеното мнение! Ще се поуча от допуснатите грешки!