За пореден път започнах да харесвам най-добрата си приятелка(нека я наречем Н.)...Доста често когато не виждам най-добрата си фр доста време и срещна някое момиче(което си мисля че харесвам) спирам да си мисля за Н. . Обаче идва момент, в който тя иска да излезем да се видим или въобще да се срещнем...след като сме излезли на мен нещо ми ставя просто като я погледна ми се иска да не спирам след това започвам да си мисля за нея да се мъча (а за момичето което съм си мислел че харесвам спира да ми пука особено).С Н. се забавляваме много гушкаме се,даже снощи бяхме на гости на едно момиче и се боричкахме на леглото и половин час някъде(дотук добре) само че след тея моменти на близост Н. се отдалечава и после пак момоменти на близост и тфа се повтаря почти постоянно като се видим...Имам надежда че и тя може да ме харесва,но нещо вътрешно ме кара да мисля и обратното,даже съм по-сигурен че не ме харесва.... Та бихте ли ми казали как да се опитам да я забравя,но без да спирам да я виждам Или пък се чудя дали да не и призная за чувствата ми,но тогава какво ще стане с приятелството ни...

Съжелявам ако съм ви загубил времето,но просто имах нужда да споделя някъде ,защото така на човек му става по леко...