Когато ти беше там
аз бях в тъга сама,
когато ти беше сам
аз бях до теб, за да те спася.

Когато ме нараняваше
аз се затварях между четири стени
после дори забравяше,
а аз забравях за болката
целувайки те както преди.

Ти беше толкова влюбен,
но само в твоето лице,
животът ми беше загубен
ти открадна сърцето на моето сърце.

Исках поне малко да те трогна
с чувства, мисли и любов,
но разбрах, че съм непосилна и не мога
да направя от те теб човек друг и нов.

Исках с теб да споделя,
с теб да деля радост и тъга,
но душата ми сили не събра
да се бори с твоята лъжа.

Дари ме със самота до смърт болезнена
способен само ти да заличиш
но за теб бях другата и поредната
не пожела с любов да ме спасиш.

Ти сам ме отблъсна от себе си
аз го пожелах,
започнаха да гаснат всички трепети
каква лъжа е осъзнах.

Спрях да те търся, да ти говоря
тогава ти ме потърси
но разбра,че това е краят
обидата от себе си изтърси
потегли с лъжите и гордоста
към твоя Рай, а всъщност Адът.

Очаквам мнения, забележки и критики