Първо да кажа,че не съм сигурен дали темата ми е за тук,но понеже видях,че в описанието пише:"Какво се случва в живота ви",реших тук да си излея това,дето ми е отвътре.И второ,да кажа,че ще пиша доста,но дано все пак се намери някой да го прочете.

И така,просот ми омръзна вече.Омръзна ми да съм вечният карък.В абсолютно нищо не ми върви,никога нямам късмет и обричам на провал всичко и всеки,с който се захвана.Не знам-прокоба ли е,какво е,но наистина е така.И все си мисля,че греша и се опитвам да съм оптимист,но реалността с всеки изминал ден ме приземява все по-болезнено и по-болезнено на земята.Мислите си,преувеличавам? Определено не.Примери колкото искате.

Първо,никога не ми е вървяло в любовта и това продължава да е така.Последният път наистина се влюбих в едно момиче и цяло лято мечтаех за нея и когато дойде време да действам,се оказа,че тя още ходи с онзи тип,с който ходеше и преди лятото.Аз аз тъпака се надявах да са скъсали.И си вярвах...Но казах си,някой ден може би ще скъсат и между нас ще се получи.Макар и да знам,че това отново е в сферата на мечтите...
На 17 години обаче,девствен,реших,че е време това да престане.И отидох на проститутка(елитна) за да може най-накрая да се отпуша и да спра да се гипсирам,когато до мен е момиче.Отидох при проститутката и...Не ми стана.При положение,че мацката беше перфектна и че всичко,което правеше,трябваше да ме възбуди.На няколок пъти стана едвам едвам и после пак спада.И тъкмо ми стана хубаво и започнах да "работя" както си трябва и се оказа...Че времето ми е изтекло.И нито тя,нито аз останахме доволни.Честно ви казвам,много неща мога да преглътна,но сега се чувствам като най-жалкото подобие на мъж на тая земя.И просто ще откача.

Но разбира се,това не е всичко.Просто нося карък навсякъде и на всички.Например,аз съм луд на тема футбол.И какво? Всички отбори,които обичам са обречени на неуспех,всеки път губят по най-кошмарния начин,по който мога да си представя-или в последната минута,или с дузпи или какво ли още не...Всеки път,когато изляза от стаята за да отида до тоалетна пада гол и го изпускам.Всеки път,когато има важен мач,изниква нещо друго важно и аз трябва да избирам.

Има и много други работи,които ме навеждат на песимизъм.Например,просто усещам как някои хора,които с времето са ми се издигнали в очите като много близки,усещам ги как се променят пред очите ми...Усещам как понякога просто нещата не са толкова красиви както преди.Това важи за много неща.Едва на 17 години съм,а вече си спомням с умиление за отминали времена.Едва на 17 години съм,а започвам да се отчаявам,колкото и да се боря срещу това.И основна причина за това е и онази случка от тази вечер-дето не искаше да ми стане члена.Това вече наистина ми идва в повече.



Moderated by miloto
т.1 от Правилника