Момичето с русите къдрици

Тя бе момиче най - обикновено,
ниско , с къдрави коси,
но за мен бе единствена, неповторима,
с нейните кафеви искрени очи,
ми даде сили да живея,
и да вярвам в своите мечти

Тя накараме да се събудя,
от сън дълбок и страшен,
изпълнен с бездействие и с лъжи,
сън на болката от самота,
затвора на сивия човек.

Буден съм, а навън все още тъмна нощ е,
но луната бавно облаци откриват.
А аз пак за нея мисля,
за момичето с русите къдрици,
за момичето на моите мечти.


Как е стихчето според вас ?