Изкушението или забраната


Неколкократно в своето ежедневие,всеки един от нас е изправен пред множество от избори,дилеми,решения,коит трябва да вземе.Често пъти изпадаме в ситуации,в коити се налага да реагираме на момента,да мислим бързо,да избираме най-добрата от всички възможности.Именно от този избор,зависи нашето бъдеще.

Дори и най-самоуверения и решителен човек,може да изпита чувство на раздвоеност,на безсилие,породено от невъзможността да вземе своевременно възможно най-правилното решение.Всяко едно нещо,има както своите плюсове,така и минуси,но те не са константни и еднакви,а строгоиндивидуални и различни в зависимост от това в какъв аспект/ситуация,ги разглеждаме.

Динамиката или по друг начин казано темпото,с което нашият живот се развива,определя и броя на изкушенията и съответно забраните,пред,които се изправяме.Повечето от нас са свикнали да разглеждат тези две отделни понятия,когато става въпрос,предимно за неща с особена важност.Но,нима не можем да видим обстоятелствата от друг ъгъл и да открием,че всъщтност постоянно сме съпътсвани и преследвани дори,от изкушения забрани,забрани и изкушения...

Още от библейски времена е възникнала,тази неразрешима дилема,запазила се и до съвремеността.Адам и Ева,са имали правото на избор,що се отнася до това,дали се поддадат на изкушинието,реагирайки първосигнално или да се подчинят покорно на забраната,изолирайки емоциите си,използвайки разума си.

"Винаги най-сладките неща са забренени"-именно,до този извод достигат,двамата,когато им се налага да напуснат,Райската градина,като наказание за това,че не са спазили своете обещание и донякъде,не са оцели напълно това,което Бог им е дал.

Все пак,горните размишления са изградени,като цяло на религиозна основа...По-достъпна,обаче би била идеята,ако се даде пример от ежедневието-простичък и лесен за възпримане и усмисляне.ето и един подобен-Когато пътуваме гратис,ние също се поддаваме на изкушението,с риск да ни хванат и глобят,ако продупчим,обаче билета си,автоматично се подчиняваме на забраната...

В недалечни времена моралните ценности,сред общестото са били високо ценени и забелязвани.Вследствие,оба че на множество метаморфози и промени,те зъкърняват и губят своя истински смисъл.Според патриархалните разбирания изкушението е нещо греховно,немислимо,неприст ойно,присъщо само за хора,лишени от лично достойнство и чест.Но,нима това е истината или по-скоро едно безтойностно мнение,предавано от поколение на поколение сред родовете в миналото.Нима,обаче даден човек,би живял истински пълноценно,ако поне веднъж не е усетил тръпката,която носи предприемането на рискована крачка.Да безспорно е по-лесно да живееш по наложените правила,да залагаш винаги на сигурното и да знаеш,че нещата са под контрол.За някои това е идеалното съществуване,за някои е по-добре да бъдеш една кукла на конци,едно бездушевно създание,което лесно може да бъде манипулирано и разигравоно.Нима живота не една театрална постановка,в която всеки трябва да изиграе своята роля...да именно това е той..ние самите сме сценаристите,тези,които определят правилата,тези които избират сюжета,декора замисъла..тези от които зависи ВСИЧКО...

Изкушението не е грях,то е едно малко бягство от реалността,възможност да чувстваш едновременно с всяко едно от сетивата си.Да усетиш,сладостта на забранения плод да преоткриеш самия себе си,да разбереш,че авантюризма е твоята втора природа.Всеки има воля да устои на изкушенито,всеки има разум,който да го напътсва в действията му.Въпроса е обаче дали ще имаш достатъчно воля за да достигнеш до една пълна вътрешна хармония,до един божествен синхрон между това,което нашепва сърцето и това,което се е зародило в съзнанието ти.
Щом има изкушение ще има и такива,сколнни да се поддат на него.Поне веднъж и ти стани част от тази магия,от тази вълшебна приказка.Не бъди само един критичен зрител,бъди главния герой във своя собствен филм,наречен живот.




Това ми е есето,надявам се да ви хареса.