Кратък анализ на поемата "Септември"

Поемата "Септември" на Гео Милев е пълноценен израз на неразривното единство между конкретноисторическото и философскообобщаващото начало в неговата поезия.Чрез нея се утвърждава човешкия стремеж към свобода, щастие и катарзистното страдание за постигане на вярата.Творческия замисъл Гео Милев се реализира чрез съчетаване на реален исторически факт-Септемврийското въстание-и универсална проблематика,свързана с идеята за смисъла и целите на човешкия бунт,за природата,същността на вярата и етапите в нейното постигане. Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и потиснати човешки маси:
Ноща ражда из мъртва отрова
вековната злоба на роба
в своя пурпурен гняв величен
Разкриват се средствата на борба утвърждава се силата на порива,изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта.Чрез натрупване на подходящи епитети,глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието.Определяща нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на надеждата,внушено чрез алегоричните образи на ноща,слънчогледите и слънцето. Колизията между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на мечтите и излюзийте.В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на идеала,разкрити са причините за човешкия протест-мъката,страданието,заробва мето,духовното подтисничество. Внушенията се постигат чрез огрубяването на образността и съчетаването на реализъм и романтично начало.Уточнени са целите и вишия идеал на въстаниците-постигане на свободата.Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм-вярата в справедливостта на бунта.Всичко това е постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога и категоричния израз на увереност в хумания смисъл на бормата.В същата глава се формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеала и осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като върешна нагласа на колективния дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на сплотеността. Силата и е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочна образност-"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре","високо","над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена разрушителната стихия на бунта,внушена чрез символно-алегорична образност-"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем,също представена стихиино.Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата,като в седма е дадено началото на погрома само в един стих "Започна трагедията!" И наистина чрез конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия.Тук внушенията се постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужаст. Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката личност и саможертвата в името на идеала. Жертвеното изкупление на свободолюбието е страданието в името на вярата,което присъства в единадесета глава,където възмездието на човешкото непокорсвто се явява кулминационен израз на погрома и трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост,за несправедливостта се явяват като стимул в борбата за постигане на хуманните идеали,които поетът е изразил в дванадесета глава. Разкрит е процесът на човешкото самоосъзнаване чрез преосмисляне на традиционните исторически и морално етични възгледи.Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога.Това е изява на извоюваната независимост,на реабилитираните права,осъзнато могъщество и духовен възход:
Без Бог,без господар
земята ще бъде рай
Човешкия живот
ще бъде един безкористен възход.
Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата-това са основните оптимистични насоки на поемата "Септември" от Гео Милев.Те определят и патос,който осмисля жертвеността,страданието и мъченичеството.