Антипловдивизъм

I. Въведение

Трудно е с няколко думи да се опише какво представлява тази колкото непризнавана от София (Шопия) като едва ли не "плод на нечие въображение", толкова и очевадна действителност като войнстващия шопски ("национален") антипловдивизъм. Защото той е по-скоро вид отрицателно обиждащо и дискриминиращо ни отношение, нагласа, настроение, тенденция, политика и най-вече винаги е непряка, скрита и рядко се конфронтира открито. Именно с това се цели проникването на тези изопачени антипловдивски и по правило прошопски, империалистически нагласи, без всякаква съпротива (която би породила едно пряко агресивно противопоставяне) сред възможно най-много хора. А това се осъществява не с еднократно действие, а само с целенасочено десетилетно въздействие, преследващо горните цели, и затова имащо характер на доктрина - политика. Всички добри пловдивчани го усещат и знаят по какви причини съществува това, "невидимо" за мнозина, явление. Защото са пловдивчани и носят в сърцата си автентичното усещане, чувство за това какво представлява антипловдивизма. Защото са откърмени и живеят с тази постоянна обида. Този текст със сигурност ще се стори на някои доста "неясен" и дори "измислен", но именно това неразбиране (или разбиране) определя, кой е пловдивчанин и кой не е. Истинските добри пловдивчани не се нуждаят от каквито и да е обяснения какво е това "антипловдивизъм", но този текст е написан за онези, които се съмняват и за онези, които изобщо отричат самото съществуване и всеобхватното манипулативно налагане на прошопски (=антипловдивски) нагласи от самата държава, която шопите контролират. Не е лесно да се вкара нещо като антипловдивизма в някакви рамки, както е трудно да се предаде по чисто разсъдъчен (аналитичен) начин едно само по себе си автентично разбиране - човек или го има и усеща (носи го в себе си), или не. Това е точно такъв опит - основавайки се на същностно присъщото ми (като пловдивчанин) и точно заради това автентично, истинско усещане за този вид дискриминация (антипловдивизма), се опитвам да изразя това разбиране в обоснована форма, подкрепена от самите факти, от самата истина, за които всеки верен на нея може сам да свидетелства. И свидетелството му ще е истинско, защото ще идва от съвестта, а не от користно желание да служи на нещо, за да придобие някаква изгода. Много хора не могат да признаят, че "антипловдивизъм" съществува, защото именно те са основните му пропагандатори - БНТ, БТВ, другите тв (не всички), които възприемат прошопската доктрина, много радиа и вестници. Други изобщо не си дават сметка за него, не са се замисляли. Част от тях естествено го виждат и усещат, но той така им е втълпен, че те са го приели като нещо в реда на нещата и това е най-обидното. Антипловдивизмът съществува, но не под подобно обобщаващо име, а в много отделни форми и под различни имена, означаващи в крайна сметка едно и също. Именно това понятие(антипловдивизъм) може да обобщи всички различни определения, характеристики, прояви под които е известно това явление, съпътстващо целия ни живот.


Описването, красноречивото, и неоспоримо обосноваване на антипловдивизма, във всичките му прояви и разновидности, ще се превърне в знаме на съпротивата срещу шопския (местен) империализъм и несправедливост. И най-вече в оръжие на истината и нейната непобедимост, "защото ние сме силни не против истината, а за истината" (2 Кор. 13:8.) Затова мръсните шопи не могат да й противопоставят нищо друго освен лъжи. На нас не ни се налага (както на шопите) да изопачаваме, премълчаваме и лъжем, за да защитим достойнството и свободата си на пловдивчани, защото самата истина, чрез своите неоспорими свидетелства (сухите факти), ги защитава по най-добрия начин. Само и единствено не трябва да забравяме истината, защото това означава да забравим себе си, а точно това цели мръсната шопска пропаганда - нашето все по-пълно обезличаване.


II. Опит за определение


Антипловдивизмът е целенасочено, интензивно-негативно отношение към всичко носещо положителен смисъл и свързано по един или друг начин (пряко или косвено) с Пловдив и пловдивчани. По съвсем очевиден начин антипловдивизма е пряко свързан със съответно "възхваляване на великите шопски успехи" във всичко. Това са двете лица на една й съща монета - антипловдивизмът = шопския местен шовинизъм, представян като национален, държавен. Антипловдивизмът е равносилен на всяка неуместна, лъжлива и обидна хиперболизация и превъзнасяне на всичко свързано със Шопия и нейното "на-СЕЛЕние", което ( и само по себе си) винаги накърнява достойнството на Пловдив. Всеки подобен "акт" трябва да се счита за признак и проява на антипловдивизъм. Не е ли така? Не е ли толкова очевадно? И нуждае ли се който й да е добър пловдивчанин от някакво разяснение? Антипловдивизмът е вид дискриминационно отношение. Това, което най-много ни обижда е, че не само се отрича подобна държавно провеждана политика (чието съществуване само по себе си е срамно), но и тази възвеличаваща лъжата (Шопия) се налага като нещо, с което трябва да свикнем, нещо нормално,в реда на нещата! Кой ще се съгласи с подобни груби селски прояви, едва ли не "символ на държавността" (Шопия)? Този войнстващ и измислен шопски местен патриотизъм винаги е използвал господстващото място на Шопия, за щит и прикритие, с който се отъждествява, за да се налага безпрепятствено. Шопският местен патриотизъм винаги се скрива зад маската на недосегаемия, държавен, "национален патриотизъм". Но това си е същата тъпа шопска селяния, с всичките й "груби селски прояви" (ГСП), но вече на ново равнище - местния шовинизъм, благодарение на отъждествяването му с държавата и нацията, се превърна във господстващ войнстващ шопски местен империализъм! Това означава 2 неща:


1. Утвърждаването на Шопия като imperia in imperio ("държава в държавата"), отделена от останалата "ниско развита" и все по-обедняваща "провинция" (може ли да има по-голяма обида за Пловдив?).

2. Доминиращият контрол върху Пловдив и цяла България, най-малко чрез "централното финансиране". Данъците се събират в Шопия и ние трябва да се молим на селяните да благоволят великодушно да отпуснат на пловдивчаните още някой мизерен процент за унизителния ни бюджет. И всичко това на фона на огромните средства, които се наливат в Шопия! Да не говорим за медийното им господство и всички останали средства за тотално влияние.


Шопският ("национален") империализъм е свързан с "обожествяването" на Шопия и унищожаването и обезличаването на Пловдив, за да се отличава по-ярко "красивата ни столица". И то не, защото Пловдив е една малка част от цялото, а точно обратно. Ако хората знаят истинската стойност и значение на Пловдив, което историята му е отредила, трудно ще им бъде да приемат лъжливия блян за Шопия, нейната огромна роля и т.н. Точно затова шопите не приемат истината и могат да й отговорят само с безброй мръсни (като тях самите) лъжи. Това става чрез всеобхватна манипулация и всеобхватно "изкривяване" на миналото и действителността, с всички средства (медии, книгоиздаване), с цялата мощ и влияние, които самите държавни институции, самата държава, притежават. Вярно ли е това?


III. Проводници на антипловдивизма. Начин на действие.


1. Основните проводници на шопски хвалебствия, т.е. антипловдивизъм са т.нар. "национални" (наричани така само защото имат национално покритие) медии, които са всъщност местни шопски медии, с етикет "национални". Но големия етикет не променя фалшивото им съдържание. И както има алкохол менте, така и тези телевизии (БНТ и БТВ) са менте, една голяма лъжа в самата си същност. Тенденциозното антипловдивско отношение никога не се нарича така от тези, които сами по себе си са олицетворение на "националната" политика за изкривяване и подменяне на миналото и реалността, които не се вписват във въображаемите им митологични желания и представи за "велика" Шопия. Именно проводниците, тези които водят политика на омраза към всичко пловдивско, отричайки истината ще горят в ада. Те никога няма да признаят самото съществуване на понятие като "антипловдивизъм" или войнстващ шопски местен патриотизъм(нагло представян като "национален"), стремящ се да изопачава и преувеличава действитените стойности на "нашата красива столица", с цената на чудовищни лъжи, манипулации, премълчаване на факти, омаловажаване на други, и които са винаги в ущърб не на Пловдив, а на истината. Защото те са лъжа и, когато говорят лъжи, своето говорят. (Иоан. 8:44.)


2. Когато се обобщават всички прояви на целенасочен негативизъм по отношение на Пловдив и съответния неизменен "свръх позитивизъм" по отношение на Шопия с понятието "антипловдивизъм" трябва да сме наясно, че това е огромна тема, океан от колкото различни толкова и еднакви (по същността си) ситуации. Тази политика има различни подвидове и прояви. Като сфера на действие - учебниците по история, география; телевизията, радиото, печата, навсякъде. Тази столетна манипулация и изкривяване на реалността се отразява на самите хора. Това е и основната й цел - промиване на мозъци и подмяна на "неудобната" за Шопия реалност, на истината с лъжа. Прояви на антипловдивизъм, със свойствените му вторични белези (въздействие чрез натрапчиви опити за създаване на прошопски нагласи) се срещат и в художествената литература, която със своята голяма въздействаща и експресивна сила е мощен източник на подобни внушения, зад "недосегаемата" маска на "индивидуалността" на автора. Проявите на това дискриминиращо ни "явление" могат да бъдат разделени на преки, които са много по-малко и непреки (косвени) прояви, които са много по-голямата част, и придават облика на цялото.


3. Антипловдивизмът винаги и по-правило е косвен, непряк. Рядко се използват преки нападки в "прав текст" и директо категоризиране като "вие сте еди какви си". И по този начин се избягва съпротивата, която би предизвикала подобна открита агресия. Целта е определени схващания и нагласи да се наложат дълбоко, бавно и безболезнено в съзнанията ни. За да ги възприемем не само като самата истина, като нещо съвсем нормално и в реда на нещата, а и да "искаме още" и на свой ред да станем мръсни "шопи", т.е. промиването на нашите мозъци. Това още по-ясно откроява колко подла е тази политика и какви гнусни нещастници са тези които я прокарват и пропагандират. Антипловдивизмът(=шопски местен империализъм) е нагласа, предубеждение, и целенасочена политика за създаване, "култивиране", обработване, отглеждане на определени изопачени внушения и нагласи с цел шопските лъжи да се възприемат от максимален брой хора и на практика да се създаде една изопачена, изкривена, лъжлива и унизяваща ни като пловдивчани, нова реалност (изкривяване и подмяна на история и действителност). Реалност по-вкуса на тези, които я създават - шопските империалисти. Затова е толкова трудно да се опише дискриминацията, защото самата тя като нагласа не се различава лесно от самите си прояви. Опитите за създаването на тази изкривена действителност (антипловдивизъм=шопизъм) и самото й "създаване"(, т.е. приемането и битуването й в съзнанията на хората, които на свой ред стават проводници на антипловдивски идеи) образуват омагьосан кръг (circulum vitiosus). Телевизии като БНТ, БТВ поддържат и продължават тази срамна и унизителна пловдивска дискриминация, като това създава и "обработва" почва, необходима за виреенето на същия този шопски местен шовинизъм, лицемерно криещ се зад маски като "националност", "столица" и т.н. Много голяма роля за "култивирането", т.е. манипулирането ни чрез внушаването на изопачени антипловдивски нагласи (=прошопски настроения) особено в областта на футбола и спорта имат двете "национални" (шопски) телевизии. Нищо чудно (nil admirari) - електронните медии са най-силния инструмент за тотално въздействие. Твърдолинейната политика в тази насока на БНТ, датираща от самото й създаване, бе възприета и продължена без капка срам от другите вече изявени шопски трубадури от БТВ. Телевизията, която в това отношение е двойник на БНТ, като понякога дори я надминава.