Защо винаги когато човек се почувства щастлив се намесват родителите и развалят всичко?Защо трябва непременно да наложат волята си?Нима не разбират, че щастието на децата им е над всичко друго?Май не.Не им ли стига, че са дали възпитание и образование на детето си ами и в личния му живот трябва да се месят.Да казват с кой да се вижда и с кой не, да казва кога да си има приятел и кога не - нима това е нормално?нима е нормално да искаш да поставиш в кафез детето си само за да знаеш че то ще направи това което ти искаш?Нима е нормално да определяш живота на детето си сякаш то е пионка от не се сърди човече?Не разбират ли, че и ние децата имаме нужда от любов - не само родителска - тя е крайно недостатъчна.Не разбират ли, че по този начин ни отблъскват от себе си?Не разбират ли, че всичко би било много по-лесно ако само ни оставят да бъдем щастливи, дори това да значи да отпием от горчилката на живота?Явно не разбират
На 18 години съм (скоро и на 19 ще стана), а те все още искат да контролират живота ми във всяко едно отношение.![]()
Не за вражда, за обич съм създадена!
Ами незнам ,мила!Има много такива родители,но ти вече си голяма и аз те съветвам да не има обръщаш внимание!Сигурно те още те мислят за малкото им момиченце но ти по някакъв начин трябва да им докажеш че вече не си на 10 за да ти казват какво ще правиш с кой излизаш и къде!Успех![]()
Ей тва е...и ние децата+любов.Децата и любов...Първоначално написано от Radeto_
![]()
Та...виж сега.Аз съм още на 15.Акъла си ми е детски,да.
Нашите от мънички с кака ни се мъчиха да ни контролират,да
ни казват какво да правим и кога да го правим и т.н.т...
сега не е така и не,защото сме големи,а просто
не им позволяваме да ни контролират.Тва и ти направи.Вече си
почти на 19 както каза,време е само да действаш и да правиш,
каквото намериш за добре.Родителите са такива,както ги описа,
защото се притесняват за децата си,искат да им дадат всичко най-добро.
Просто не разбират какви са децата сега и какво искат..а
именно да се мотаят до късно по дискотеките,да се чукат
на ляво и на дясно..тоест да опитат от всяка страна на живота-това
родителите не го разбират и не го искат за децата си,за това оказват
такъв контрол над тях![]()
Walk go home boy...
Хах...Много си права...Особенно за любовта
...Така ми се иска да стана пълнолетна и сама да решавам живота си...
...Защото родителите ми постоянно ми се бъркат,а когато се опитам да им обясня,те не полагат,дори и малко разбиране към думите ми
...Ужасно е
![]()
Ние децата - изразих се така, защото ние винаги ще бъдем деца за родителите си.И съм съгласна, че вече не съм малкото момиченце на мама и татко, макар и да не искат да го признаят.Но защо трябва да правят всичко това, след като знаят че по тоя начин единственото което правят е да поставят дистанция помежду ни.Защо трябва да се стига до семейни скандали, вместо да приемат, че не съм на 10 както ти каза, и се нуждая от любов и нежност.Нима толкова бързо са забравили, че и те са били на мойте години?
Не за вражда, за обич съм създадена!
Ами седни,поговори с тях,обясни им.Първоначално написано от Radeto_
Ако не разберат-ти поне си опитала![]()
Walk go home boy...
Естествено, че ще говоря, надявам се не се стига до скандали, макар че стигне ли се дотам няма да мълча.Знам естествено какво ще кажат - нас не ни гледай -с нас беше различно - повтарят го винаги, сякаш за да се застраховат.И все пак работа на родителите е да възпитат,отгледат и образоват децата си.Личният живот вече е нещо друго - така както те са имали свой - така и ние искаме наш - сами да определяме с кой да сме - кога да имаме и кога не приятел.Те са изживели своя живот по един или друг начин, а се опитват да изживеят и нашия.Да ама не - не са познали.
Не за вражда, за обич съм създадена!
Харесва ти или не - докато ТЕ те издържат ТИ играеш по тяхната игра. Като имаш нужда от толкова много свобода и се чувстваш толкова подтисната, разкарай се от тях, намери си работа с която да си плащат университета и да може да ядеш, както и квартирата и готово. Ако пък не можеш трябва да си траеш.
Memento moriendum esse!
Да така е.До някъде е нормално родителите ти да те напътсват и да ти помагат,но да те обсебват и да ти пречат да се развиваш и да живееш пълноценно е много глупаво.![]()
В стремежа си да дадат най-доброто на децаат си,много от родителите се самозабравят и се държат така,все едно детето е някаква дреха,към която могат да се отнасят както намерят за добре,само и само да не я изцапат или повредят...![]()
Ние също сме хора,дишаме,чувстваме,съще твуваме...понякога,обаче всичко губи своето очарование под могъществото на родителското тяло,което с причина и без се меси в живота ни...![]()
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Работата е там, че се държат с нас като с домашни любимци, а забравят че не сме и ако досега сме живели с тях, то сега можем и без тях - независимо дали ще ни е лесно или не - въпросът обаче не е там.Лесно ни настройват с-у себе си и после се питат защо се държим така с тях, а не осъзнават, че златната клетка която ни осигуряват не е решение на ситуацията.Та нали свободата се корени в това сам да си поставиш ограничение.Тогава за каква свобода говорим след като нямаме това право?
Не за вражда, за обич съм създадена!
Никога няма да позволя родителите ми да се намесват в живота ми след като направя 18 години...Просто не са познали....![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Защото позволяваш
Just Married
'Тогава бе светът. Изглеждаше огромен.
В самия край на лятото, тъй сладостно
беше открилото се време, неотменна светлината..'
ох, ще пораснете и вие малко и ще видите, че не е така... ще погледнете назад и ще си казвате колко глупаво сте мислели... и моите родители понякога изфирясват, но никога не са правили нещо, което да ми навреди... и няма и да направят. истина е, че моите са на моя акъл и че са по-хахави, а и има такива родители, които забраняват всичко на децата си... но... винаги има начин да се разберете...:/ и родителите са хора, повярвайте ми, и те си имат слабости... трябва само да разберете как да се възползвате, ако положението е чак толкова страшно![]()
![]()
![]()
момичета, запомнете - само свирката спира времето!
МОМИЧЕ СЪМ, ПО ДЯВОЛИТЕ!
Член на клуба на пенсионерите!
!!!пише се ПРЕДВИД, а не В ПДЕДВИД!!!
И на 40 да станеш, ако живееш при мама и тати, си длъжна да се съобразяваш с изискванията им. Сега си им точно домашен любимец, но доста неблагодарен - ако имаш куче като теб, досега да съм го изхвърлила на улицата. В чия къща живееш? Чия храна ядеш? Кой ти плаща тока, водата, парното? Кой ти дава пари, за да пиеш сокчета с приятели и да си купуваш презервативи? Кой ще ти плати аборта, ако забременееш? Мама и тати. Като искаш свобода, намери си работа, изнеси се, бъди независима. Защото свободата не е само да си поставяш ограничения - тя е и да носиш отговорност за себе си, за собствения си живот. А в момента родителите ти правят това. Затова може да не ти купят мотор, да не те пуснат с лоша компания, да не ти разрешат да излизаш с момче, за което имат лошо мнение. Защото няма ти да си понесеш последиците сама. Всичко, което имаш е тяхно. Затова им дължиш уважение и нямаш никакво право да им налагаш собственото си мнение. Можеш да ги молиш, да ги убеждаваш, но не и да им се караш. Запознай ги с приятеля си, покажи им, че е добро момче, че е отговорен, че те обича, че те заслужава и те няма да са толкова строги. Представи им компанията си, запознай ги, ако трябва, с родителите на приятелите си.... И т.н.