Кафяво плюшено мече,
лежи на леглото ми,
беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!
Внасящо в главата ми хиляди спомени…

Отвън то има много рани,
с нашити кръпки от остарели парцали,
вече няма кой да го брани,
и то умира…

Аз съм като това мече,
захвърлена…
Не съм нужна на никой вече,
и изчезвам…

Сега гледам и не вярвам,
в какво сме се превърнали аз и старата играчка!
Нямам сили, падам!
Мечето изглежда като мен, сякаш някой го мачка!