- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Всичко в една тема...
От злоба тръгнах по пътя сама,
че злобни бяха всички около мен.
сега с бавни крачки вървя,
за да стигна до дом освежен.
От обич преборвах и хора и смърт,
че малка бях за всичко и всеки.
Но срещна ме старец мъдър и пръв
ме попита:"къде по тези пътеки?"
Сама съм,защото сама съм била
и никой и нищо не спря преди да завървя.
За обич съм тръгнала по света,
ала на обич обажда се не всеки.
Дом уютен,топъл и свеж
аз търся сама и в студа.
Че подканя ме мой си копнеж
да намеря любов пък макар и луда.
Стареца:Защо не вървим двама в снега
и двама ще ни намерят студени,
ала теб те грее твойта душа
само мойте ръце ще са вледенени.
Помни мила,обичай,люби,
но сама главата вдигни.
Когато станеш излишна,
сама по пътя тръгни!!!!!!
Притискаш ме. Изтръгваш със страст ръцете ми разголени...