От злоба тръгнах по пътя сама,
че злобни бяха всички около мен.
сега с бавни крачки вървя,
за да стигна до дом освежен.

От обич преборвах и хора и смърт,
че малка бях за всичко и всеки.
Но срещна ме старец мъдър и пръв
ме попита:"къде по тези пътеки?"
Сама съм,защото сама съм била
и никой и нищо не спря преди да завървя.
За обич съм тръгнала по света,
ала на обич обажда се не всеки.
Дом уютен,топъл и свеж
аз търся сама и в студа.
Че подканя ме мой си копнеж
да намеря любов пък макар и луда.
Стареца:Защо не вървим двама в снега
и двама ще ни намерят студени,
ала теб те грее твойта душа
само мойте ръце ще са вледенени.
Помни мила,обичай,люби,
но сама главата вдигни.
Когато станеш излишна,
сама по пътя тръгни!!!!!!