- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Недопита любов
Допий си чашата с коняка,
върви си сам от тази кръчма.
Май стана късно да ме чакаш-
тръгни си без да ме измъчваш.
Отдавна сам седиш на бара,
през рамо вяло ме поглеждаш.
Гасиш цигара след цигара,
а мислите не се подреждат...
Как странно е сега когато
ме търсиш ти, а аз не искам
да бъда твоя. И съдбата
направи мене безразлична.
А помня времето в което,
мечтите си на теб обричах,
в краката ти ми бе сърцето,
дори повярвах, че обичам...
Сега мълчи и пий коняка,
тръгни си сам от тази кръчма.
И няма смисъл да ме чакаш...
А ти ме гледаш и...поръчваш...
Mn e gotino.Ima nqkva vrazka s edna moq
slu4ka supersko e!!
дРъПнИ мЕ нА сИлА, рЪцЕтЕ мИ хВаНи..нАкАрАй мЕ дА вИкАм бЕз дА мЕ бОлИ пРеХаПвАй уСтНиТе мИ, еЗиКа мИ сМуЧи О, нЕкА вЪрШиМ лУдОрИи дО зОрИ {P}
Mnogo e hubavo..Bravo.. \/
![]()
![]()
Светът ми е създаден за мечтател
и винаги след вятъра е тичал.
Но твоят свят е истински приятел.
Различни са, но много се обичат.
Хубаво е.Последният копрет най-много ми харесва.
Блавооо
[size=7][b][u]fosse cos