Допий си чашата с коняка,
върви си сам от тази кръчма.
Май стана късно да ме чакаш-
тръгни си без да ме измъчваш.

Отдавна сам седиш на бара,
през рамо вяло ме поглеждаш.
Гасиш цигара след цигара,
а мислите не се подреждат...

Как странно е сега когато
ме търсиш ти, а аз не искам
да бъда твоя. И съдбата
направи мене безразлична.

А помня времето в което,
мечтите си на теб обричах,
в краката ти ми бе сърцето,
дори повярвах, че обичам...

Сега мълчи и пий коняка,
тръгни си сам от тази кръчма.
И няма смисъл да ме чакаш...
А ти ме гледаш и...поръчваш...