.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 7 от общо 7
  1. #1
    Мега фен Аватара на Seducti0n
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    I don`t know where
    Мнения
    6 415

    Помогнете ми за втора част на Илиада :)

    Сладури,много ви моля,да ми обясните на кратичко, за какво става въпрос във втората част на Илиада или пък,ако много ви затруднява можете да ми дадете и някакви линкчета, с които да си помогна.Много ви моля, наистина се нуждая от помоща ви.


    Предварително Ви благодаря.
    Who doesn't long for someone to hold
    Who knows how to love you without being told
    Somebody tell me why I'm on my own
    If there's a soulmate for everyone

  2. #2
    Супер фен Аватара на Anf3tamin4o
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    От =МърЗеЛаНдИя=
    Мнения
    2 169
    http://www.chitanka.info:82/lib/text/2033/3#textstart
    Това ако ти върши работа но , не вярвам
    И втора песен ли си искала да кажеш
    Много ме мързеше и все още ме мързи и едва-едва написах това отгоре.
    My Face

  3. #3
    Супер фен Аватара на Anf3tamin4o
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    От =МърЗеЛаНдИя=
    Мнения
    2 169
    Втора песен
    Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите
    “Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
    Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на “Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.
    Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия “вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като “мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- “стръмния бряг”, “се разбиват” струите на радостта.
    От страховития рев на морето, което “бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш “се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за “грозната “ провокация на индивидуалната дързост на Терсит.
    Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя “пътищата “ на своята съдба. Неговите “непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.
    След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, “облечен” във власт по божествено повеление.
    Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.

    Или това виж
    Много ме мързеше и все още ме мързи и едва-едва написах това отгоре.
    My Face

  4. #4

  5. #5
    Супер фен Аватара на Anf3tamin4o
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    От =МърЗеЛаНдИя=
    Мнения
    2 169
    [quote="hiro"]Dano tezi ti pomognat

    1-во виж нагоре да видиш аз какво съм дал
    2-ро даваш към платени сайтове дай и код на момичето като толкова даваш
    Много ме мързеше и все още ме мързи и едва-едва написах това отгоре.
    My Face

  6. #6
    Мега фен Аватара на Seducti0n
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    I don`t know where
    Мнения
    6 415
    Благодаря за помоща. Наистина, го оценявам.

    П.С-Имах предвид втора песен.
    Who doesn't long for someone to hold
    Who knows how to love you without being told
    Somebody tell me why I'm on my own
    If there's a soulmate for everyone

  7. #7
    Цитирай Първоначално написано от Anf3tamin4o
    Втора песен
    Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите
    “Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
    Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на “Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.
    Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия “вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като “мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- “стръмния бряг”, “се разбиват” струите на радостта.
    От страховития рев на морето, което “бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш “се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за “грозната “ провокация на индивидуалната дързост на Терсит.
    Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя “пътищата “ на своята съдба. Неговите “непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.
    След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, “облечен” във власт по божествено повеление.
    Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.

    Или това виж
    Еййй, откъде го намери товааа?? Много ми трябват такива подобни разработки!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си