Свърши , всичко свърши … Mитът за безоблачното щастие се срути точно както хилядите ми по детски наивни мечти .. Загубих те и аз не знам защо.Eдинственото ,което усещам е празнотата и болката .Сега осъзнах,че света който си изградих беше нереален ,неестествен .. Бях се вкопчила така силно за теб ,че не исках да проумея истината за живота .. Никой не можеше да ме извади от моя свят .. моя прекрасен розов свят .. светът който колкото и смешно да звучи предпочитам много повече пред това което виждам сега .. По дяволите аз съм само едно дете .. нима може едно дете да види лошата страна на нещата?? .. Вярвах в онази любов .. чистата и искрената .. без лъжи и лицемерие .. без маски .. само усмивки без сълзи .. като в приказка .. Болката .. сега я видях .. горчивината на сълзите .. сега я опитах .. Може би е правилно че любовта е за големите .. а аз съм малка .. За мен любовта беше като студен душ който ме върна на земята с такъв гръм и трясък че сигурно дълго време няма да се съвзема .. Искам да те изтрия .. точно както триех с гумичка грешките в тетрадките .. Давам си обещание че ще спра да мисля за теб ... и пак се хващам да стоя вперила очи в мрака .. чакаща нещо .. търсеща нещо .. искаща нещо .. Странно е как преди исках много други неща .. някакви дребни предмети .. а сега всички тези неща губят стойността си .. единственото ми желание е да се хвърля в прегръдките ти .. все още имам нужда от теб .. не мога и не искам да свикна с мисълта че повече няма да ме погледнеш с оня поглед .. че повече няма да видя онази усмивка .. Предполагам че съм прекалено голям инат .. сигурно изглеждам много глупава .. опитвам се като малкото дете да си отворя вратата към теб .. само че все още не успявам .. може би няма да успея .. Това е хубавото у децата - тази наивност и непрестанната надежда .. Питам се само какво остава след това .. след поредния шамар от живота дали най-после ще порасна .. дали ще осъзная всичко което останалите ми повтарят за света .. Сълзите ми все още се стичат .. топли .. и горчиви . също като теб .. също като него - живота .. Протягам за пореден път ръцете си в мрака но не достигам нищо .. Този път прекалих .. причиних си прекалено много болка .. Но това ще има край .. От сега нататък забрави малката наивница .. същата онази която ти така и не разбра .. в очите ми пак ще има от звездичките както и преди .. но този път няма да са за теб .. от теб остава само болката която ще отмине .. спомена за щастието .. и нещата които проумях .. Слънцето почти изгря .. свежият утринен полъх ми дойде като дозата енергия от която се нуждаех за да се изправя .. още една сълза .. да тази беше последната .. Тръгвам .. и аз не знам къде .. знам само че няма да се обърна ..