Цитирай Първоначално написано от Darkl1ng
Цитирай Първоначално написано от _Cuddly_
rawrrr, мила, съгласна съм с твърдението ти, че книгата е не само за приспиване (това е едно от малкото неща, които съм възприела от майка си), но аз така или иначе съм чела въпросната книга (било то интересна или не).

Да, задължителна е, да, прочела съм я един или повече пъти, но това не пречи да твърдя, че е отвратителна и да я критикувам.

* * *

И все пак, любопитно ми е, на какво ви научи "Под игото", тази "велика книга", както почти всички обичате да повтаряте вече почти машинално щом стане дума за книжки?

Приятно е, лесничко е да говориш за тези заглавия - чел, недочел, знаеш, че е това са вече утвърдени автори, заглавия - като някакви библии в българската литература, които ни учат на мъдрост, стойностен и достоен живот, ценности и т.н.

От авторите в "трябва" графата мога да кажа, че съм се влюбила в един - Талев. Но негови книги съм чела в 10 клас. Не съм чакала летния списък за 12.

Не обвинявам никого в нищо, не ви обиждам (дано не се почувствате засегнати), просто идеята като цяло не ми допада.
По- голямата част от задължителните произведения за даскало за мен са безинтересни.. но ние не ги учиме, защото те са най- интересни и стойностни, а защото изучаваме литературата като наука, демек учиме различните епохи, различните видове текст и тн.
И все пак "Под игото" е книгата, която ме накара да започна всъщност да чета книги. Това беше 1-вата книга, която прочетох ( защото я намерих в нас и майка ми ме накара да чета нещо, не защото съм била 5 клас) и след нея започнах да чета подобна литература... от което и израснах това, което съм, с тези убеждения ... сега готвя да кандидатствам с история.. та някак си "Под игото" определи до голяма степен живота ми... научи ме да обичам родината си.. не планините и реките и тревите, а българското. Не вярвам да можеш да прочетеш "Новото гробище на сливница", без да трепнеш дори за миг..
Талев също ми харесва, аз пък прочетох тетралогията в 5-6 клас и тогава изобщо не знаех, че ще го уча някога.
Тъй де аз харесвам книги от рода на Време разделно и Пътят към София, Дъщерята на Калояна и тн.
А кои са вечните книги? Това не мога да кажа...
Чела съм я, страхотна е. Както и тази за Калоян.. беше отдавна и вече не помня точните заглавия, но за едно лято прочетох 5-6 исторически книги и всичките страшно много ми каресаха.