Въвря смутена в този слънчев ден
по улицата пълна с толкова лица.
Минават всички покрай мен
с доволни,весели сърца.

А аз усмивката забравила съм там,
където имах истински мечти.
Че бях щастлива тогава аз знам,
но минали са тези дни!

Вървя и съзирам в далечината познато лице
на човека,когото обичах и може би обичам...
Но този път не трепва моето сърце
и празно е в мене не отричам!

А ти стоеше там на нащо старо място,
където някога стоеше,но за мен!
Сега разбирам:за сълзи дори е късно,
защото чакаш друга в този ден!

Подминавам те с леко сведена глава.
Дума за Здравей не искам да изричам.
Но в очите няма и дори една сълза,
защото може би не те обичам!


Бъди щастлив ти пожелавам
и нека помниш със усмивка любовта!
Бях щастлива с теб,признавам,
но днес във мене има само празнота...

Посветено е на един човек,който винаги ще остане специален за мен...не е нищо особено,но се надявам да ви хареса.