- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Проклятие
Проклел си ме да те обичам вечно
макар да знам, че няма да те имам.
Обсебиха ме спомени далечни,
а в истинския свят вилнее зима...
Проклел си ме по малко да изгарям
във тихата жарава на очите ти.
Ала сърце, което е от камък
кажи ми как да разтопя с лъчите си.
Проклел си ме да бъда птица в клетка,
та да не мога волна да летя.
Изгубих и най-важната си битка:
със Мен да се преборя не можах.
Проклел си ме да не намирам бряг,
да не достигна никога покоя...
Сред мислите си трескаво горях,
проклета цял живот да бъда твоя.
Проклел си ме...палача ме осъди!
А ти живееш сам във тишината.
Ще ме кълнеш и все така ще бъде,
додето не преглътнеш любовта си.
Добро!![]()
Ами хубаво е ,но може и по-добре![]()
А и честно каэано вече ми омръэнаха теэи на любовна тематика.Те повечето са такива де![]()
[size=7][b][u]fosse cos