В търсене на живата вода...

[LordOfLight]

И всеки път, бягайки от нищото,
достигах предела на възможностите си,
осъзнавах, че всеки ден е същото
и просто пропилявах силите си!

Животът изтичаше от ръцете ми
и нямаше как да го спра,
и пак изсъхваха сълзите ми,
а аз знаех че не искам да умра!

Устните не спираха да говорят,
а въздуха не достигаше мойте дробове!
Разумът и сърцето отново спорят,
разбуждат безмълвни умове!

Тичайки достигах ръба на живота,
отново търсейки живата вода,
надявайки днес на тъгата хомота,
пак се опитах да спася мойта съдба!

Скачам от камък на камък,
попивайки всяка капка надежда!
Изгасва в мене животворния пламък
и пак лъжата до смърт ме отвежда!

Но слънце ще изгрее и в моя свят,
ще сгрее студената, опръхнала земя!
И в мойта партия ще има шах и мат,
след време ще дойде край и на тази игра!

[Presley]

Много ми харесва.
Бях чела още нещо ,написано от теб и също ми допадна много.
Харесва ми посоката,в която пишеш.Инетерсно е и е нещо раэлично.Браво!